Николай Танев, анализатор, Политикъл кепитъл-България

През последните 5 години делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България като дял от БВП не е падал под 14%. Страната ни на практика е една от държавите в ЕС, която привлича най-голям дял на ПЧИ като процент от нейния БВП. Дори балтийските страни и Румъния, които в много отношения имат близка до структурата на българската икономика, далеч не постигаха подобни нива. През настоящата година логично настъпи промяна. Причината вече е добре известна на всеки – кризата. Само за първите три месеца на годината България е привлякла близо два пъти по-малко инвестиции, или около 650 млн. евро. По-притеснителната тенденция е, че ПЧИ вече покриват едва около 60% от дефицита по текущата сметка. Дълги години основното притеснение на всички наблюдатели беше, че при евентуално забавяне на икономиката България ще започне да привлича все по-малко чужди инвестиции, които няма да могат да покрият дупката в платежния баланс. Това означава, че от страната ще излизат повече пари, отколкото влизат. Оттам, според механизмите на валутния борд, ще намалеят резервите на БНБ и парите в обращение. Следва дълго и мъчително адаптиране при по-ниско ниво на БВП и така, докато не постигнем баланс във външната търговия чрез по-ниски цени и заплати. В този смисъл поддържането на добри нива на чужди инвестиции се превръща в нещо повече от добър показател за едно управление – то се превръща в жизненоважен елемент за запазване на стабилността на икономиката.
Само преди броени дни министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров побърза да успокои, че в повечето европейски страни има отлив на чужди инвестиции, но към страната ни има интерес и България е предпочитана. Според него най-големият интерес на чуждестранните инвеститори е към възобновяемите енергийни източници. Председателят на агенцията за инвестиции Стоян Сталев също прояви оптимизъм, като заяви, че очаква инвестициите да намалеят с около 1/3. Доколко тези прогнози са оптимистични или не е трудно да се отчете на този етап. По-важното в случая е дали кризата ще доведе до промяна на структурата на ПЧИ и дали действително основният поток от инвестиции

ще се насочи към възобновяеми енергийни източници

и други високотехнологични проекти.
Ако анализираме структурата на ПЧИ през последните години, ще видим, че през последните 2 години над 60% от всички инвестиции се насочваха към три сектора – финансово посредничество, операции с недвижими имоти и строителство. По принцип строителството, недвижимите имоти и онази част от финансовата система, която подхранва тяхното развитие, са сектори, които допринасят сравнително малко за икономическия растеж в дългосрочен план. Това е така, защото те до голяма степен не допринасят за увеличаването на производствения потенциал и по принцип тяхното развитие трябва да следва общото икономическо развитие, а не да го предопределя, както се случи през последните 3-4 години. Ако се махнат тези три сектора от сметката, ще видим, че всъщност нивото на ПЧИ във всички останали сектори на икономиката остава сравнително стабилно - между 1.8-2.9 млрд. евро годишно, т.е. ръстът на чуждестранните инвестиции през последните 5 години се дължи до голяма степен на ръста именно в най-засегнатите от кризата сектори. Не случайно за цялата 2008 г. в тези сектори има спад в инвестициите от над 32%. Тази тенденция продължава и през 2009 г., като инвестициите в тези три сектора

намаляват с близо 40% и възлизат на около 500 млн. евро.

Да, точно 500 млн. евро, т.е. делът на тези три сектора в общите ПЧИ за тримесечието, парадоксално се увеличава, а не намалява. Строителството, сделките с имоти и финансовото посредничество вече съставляват близо 80% от общите инвестиции, противно на всякаква логика, че в период на криза инвестициите ще се „изчистят” и в България ще се инвестира в сектори с дългосрочни перспективи за развитие. Инвестиции в промишлеността и производството на електроенергия на практика липсват, което означава, че България продължава да бъде интересна главно на спекулативните инвеститори и на банките.
Какво означава тази структура на инвестициите и може ли да се говори за добри и лоши инвестиции? През последните години се наблюдаваше странен парадокс – България беше една от страните с най-висок дял на инвестиции в основен капитал (най-общо, инвестициите в сгради, машини, транспортни средства, програмни продукти и др.) и най-висок дял на ПЧИ, без обаче това да води до темповете на растеж на някои икономики от Централна и Източна Европа. Въпреки че страната наистина реализира добри темпове на растеж за последните 5 години, България определено не достигна нивата на растеж на страни със сходни или дори по-ниски показатели на капиталово натрупване и поток от ПЧИ. Така например България значително изостава по този показател от страна като Словакия, където делът на инвестициите е по-малък като процент от БВП. Подобен извод може да се направи и с балтийските държави, които преди разрастването на световната финансова криза

реализираха постоянен темп на растеж, близък до 10%

Следователно може да се твърди, че комбинацията на високо натрупване на инвестиции в основен капитал и сравнително умерените темпове на икономически растеж вероятно са признак на ниска ефективност на инвестициите и съсредоточаване в сектори, които не водят до оптимален ръст на добавената стойност. Притеснителното в случая е, че за момента не ставаме свидетели на пренасочване на инвестиционния интерес към други сектори, а дори намалелият поток от ПЧИ се насочва към едни и същи сектори.
Разбира се, тези разсъждения не означават, че има добри или лоши инвестиции. Привличането на ПЧИ си остава дългосрочна цел на българската икономика и едва ли може да се говори за полезни или вредни инвестиции. Няколко години наред именно инвестициите в споменатите сектори осигуряваха позитивното развитие на българската икономика и добрите темпове на растеж. Да продължаваме да привличаме пари отвън дори и в строителството безспорно е добра новина на фона на тежката криза на доверие в малки икономика като българската. Дългосрочният проблем обаче остава, тъй като тези пари постепенно намаляват и не се заместват от инвестиции в други сфери, както твърдят управляващите. Именно за тях остава поуката, че една страна не може да бъде привлекателна за инвестиции само с ниски данъци и евтина работна ръка. Тепърва трябва да се постигне много в сферите, от които най-много зависи решението на една чуждестранна компания къде да инвестира – правна сигурност, квалифицирана работна ръка и добра бизнес среда.