В. "Фигаро"

Като откри военна база в района на Персийския залив, Никола Саркози потвърждава стратегическия завой на Франция. Тя се въвлича все повече в конфликтните зони, от които зависи световната стабилност.
За първи път нашата армия, авиация и флот ще разполагат с постоянна опорна точка в страна, която не е бивша френска колония. Африка, която бе сфера на влияние, вече не е абсолютен приоритет за военното ни планиране. Тази еволюция е в ход от известно време, тя е записана в нашата Бяла книга за отбраната. Откриването на базата в Абу Даби е нейна връхна точка.

Най-горещите точки на планетата

В това емирство в района на Персийския залив, което, подобно на своите съседи, представлява днес олицетворение на арабската модерност, френските военни се озовават на стратегическо място в непосредствена близост до най-горещите точки на планетата - Ирак, Афганистан и Пакистан, сомалийските пирати и накрая Иран, който се намира само на 200 километра. Като се има предвид надвисналата над този регион криза, подхранващите се взаимно рискове от конфликти, френското военно присъствие там има сериозни основания. Евентуалната военна ескалация на спора за иранската ядрена програма за жалост не може да бъде изключена. Да присъства на Ормузкия проток, откъдето минават по-голямата част от петролните доставки, е отговорност за страна като Франция, която иска да остане средна сила и думата й да се чува в световните дела.
Абу Даби е бивша британска колония. Разполагането на френска база в регион, който исторически е под англо-саксонско влияние, е изпълнено със символика. В момент, когато нашата страна се завръща във военното командване на НАТО, това е конкретното доказателство за наличие на воля за включване в колективни усилия в областта на отбраната. В Абу Даби френските военни ще бъдат в контакт именно с американски и британски колеги, които присъстват на място. Те ще имат възможността да участват в събирането на разузнавателни данни и ще могат да бъдат готови за всякакво развитие.
Прехвърлянето на военни към Персийския залив несъмнено предполага отказ от ангажименти в Африка. Бюджетните ограничения го налагат, това не може да бъде избегнато. Нашето предразположение към Африка - наследство от колониалната епоха, обаче трябва да еволюира. Засегнатите страни го разбират. Алтернативни решения съществуват. Така например „Еуфор“ - операцията в Чад, провеждана в рамките на общата европейска политика в областта на сигурността и отбраната, доказа, че е възможно да бъде споделено усилието, което нашата страна често полага в Африка сама. Първоначално изпълнени с голямо недоверие, нашите европейски партньори разбраха, че не става въпрос да им бъде прехвърлен товарът на африканската ни политика, а да бъдат защитени европейските интереси.
В един свят, който е в непрекъснато движение, страна като Франция не може да си позволи да продължи да почива на лаврите си. Някои ще видят в този стратегически завой откази, поемане на рискове или безполезни нареждания. Това обаче е цената на поддържането на нашия статут на средна сила, решена да оказва влияние върху големите световни проблеми.