„Либертас“ или свобода?

Сп. "Икономист"

Знаете ли вица за ирландските гласоподаватели и Европейския съюз? В Брюксел си мислят, че знаят как свършва той и вече се кискат. Ирландия свика референдум миналия юни за Лисабонския договор, на който гласоподавателите отговориха с твърдо "не". Главните причини за това, казват в Брюксел, са ирландската самонадеяност в икономическия разцвет, неблагодарността след десетилетия на евросубсидии, ненадеждната кампания в подкрепа на договора и, най-вече, невежество по отношение на договора, което се задълбочи още повече заради изречените лъжи в кампанията срещу него. Проучване показа, че един на всеки трима гласоподаватели смятат погрешно, че Лисабонският договор предвижда военна повинност в европейска армия и край на ирландския контрол върху абортите.

Скромна молба за дарения

Това лято обаче ще има втори ирландски референдум за Лисабонския договор и последното проучване сочи, че 52 процента ще гласуват "за", а само 29 - "против". В европейските избори следващия месец Деклан Ганли, богатият ирландски бизнесмен, който поведе миналата година кампанията срещу договора, ще бъде унизен. Той твърди, че новата му партия "Либертас" има 500 кандидати в цяла Европа. Ганли има позиции в Северозападна Ирландия и повтаря фрази, които учудиха гласоподавателите миналия юни, относно "безотговорните елити", ковящи европейските закони. Той се справи с такива сериозни недостатъци като силен английски акцент (роден и израснал е близо до Лондон в ирландско семейство) и въпросите за неговото богатство (самият той твърди, че "вероятно" е на стойност над 10 милиона евро или 11 милиона долара, натрупано благодарение на бизнес с доставки на радиоапарати и друга техника за части на американските правоохранителни служби и Националната гвардия). На среща в Донгал на 18 май той възторжено си спомни за летата от детството си в Голуей, когато "разкопавахме торф от мочурището с дядо ми" и скромно помоли за дарения (раздадени бяха ламаринени кутии от бисквити с дупки в капаците за парите).
Ганли уверява гласоподавателите, че с достатъчно голяма избирателна активност "Либертас" може да спечели 106 места в Европейския парламент. На една от спирките в предизборната кампания, в пристанището Килибегс, пенсионираният учител Джим Бойл обяви, че местните граждани ще са идиоти, ако не изберат човек, който е предопределен да има такова влияние в Европа. "Също като Обама в родния му щат", промърмори той с блеснали очи. Уви, г-н Бойл, уебсайтът predict09.eu, който събира информация от проучвания в цяла Европа, показва, че кандидатите на "Либертас" имат изгледи да спечелят само две места само в една страна - Франция. Самият Ганли, изглежда, го чака разгром, тъй като вероятно ще получи половината от необходимите му гласове, за да бъде избран.
Какво се случва? Онези в Брюксел си мислят, че знаят: икономическата криза е променила благоприятно нагласата на гласоподавателите. Но за членството в ЕС, надсмиват се те, Ирландия ще бъде като Исландия - още един наперен остров със свръхголеми банки и ипотечна криза. Но с ирландските избиратели шега не бива. Когато отправиха критики към клаузата в Лисабонския договор, според която някои страни вече няма да имат комисар през цялото време, те имаха предвид нещо. Намаляването на състава на комисията бе политическа идея, инициирана от Франция и Германия с цел комисията да стане по- европейска и да прекъсне връзката между страните членки и "техните" комисари. Ирландците обаче се чувстват по-спокойни с техния комисар на масата, а изглежда, че други правителства тихомълком са съгласни с това. Лидерите на ЕС така промениха правилата, че всяка страна все пак ще има свой комисар.
Успехът на Ганли миналия юни се дължеше на политическа спогодба. Преди ирландската опозиция срещу европейските договори се основаваше на местни тревоги по отношение на абортите и неутралитета. Той бе първият човек, който внесе пълния спектър на позициите на британските евроскептици в Ирландия, като основното им послание бе, че сложни европейски текстове като Лисабонския договор целят да прехвърлят суверенитета от националните правителства на неизбрани еврократи.

Голямата разлика

Във Великобритания евроскептиците мечтаят да се докопат отново до суверенитета си. Предложеното от Ганли решение е да бъдат избрани еврократи: той иска комисарите да бъдат избирани или от национални парламенти, или пряко от гласоподавателите във всяка страна. Той иска също Европейският парламент да има власт да инициира европейски закони. Това всъщност е про-, а не антиевропейска позиция. Подобни аргументи резонират в Ирландия, основно проевропейска страна. Но те правят "Либертас" неадекватна в страни като Великобритания, Франция и Чехия, където хората, които мразят Лисабонския договор, не харесват и ЕС като цяло.
Какво можем да кажем за втория референдум за Лисабонския договор това лято? Ако съдим по проучванията, положителният вот е много вероятен. Правителството е широко непопулярно, а европейските и местните избори следващия месец може да станат отдушник за гнева на гласоподавателите. Следващата кампания за Лисабонския договор няма да бъде оглавена от политици или големи бизнесмени: очаквайте много благоприлични млади хора, завършили европейски науки.
Икономиката също се влошава стабилно. Това може да засили гнева от имиграцията от Източна Европа, предполага Руайри Куин, лейбърист, който оглави миналата година група, подкрепяща Лисабонския договор. Подобни тревоги имаше под закодирана форма и миналата година, смята той, когато избирателите питаха за Лисабонския договор и правата на работниците. За техен срам двама кандидати на "Либертас" в Ирландия (макар сред тях да не бе Ганли) призоваха за затваряне на границите на Ирландия за работници от ЕС, с което раздразниха полските си съюзници, които смятат, че "Либертас" вярва в свободното движение на работната сила.
Затова вицът за Ирландия и Лисабонския договор все още няма ясен завършек. В тези трудни времена може да се окаже, че финалното изречение не е никак смешно.

Станете почитател на Класа