Фелисити Барингър
New York Times

Дефиницията на „възобновяема енергия“ звучи пределно ясно – слънцето си свети, следователно слънчевата енергия е възобновяема. Вятърът си духа, следователно вятърните турбини произвеждат възобновяема енергия.
Но съвременната индустрия все повече се нуждае от нарастване на броя на други технологии, категоризирани като възобновяеми или поне благоприятни за околната среда. Сред тях са атомните електроцентрали и изгарянето на боклук, дори отпадъци от каменовъглените мини.
Привлекателността на термина възобновяем е разбираема. Държавните данъчни облекчения за възобновяема енергия бяха повторно одобрени, а норми за производство на възобновяема енергия бяха установени в 28 щата, придружени с големи нови субсидии, кредити и други стимули. Законодателството се движи през двете камари на Конгреса, за да установи национални норми за източниците на възобновяема енергия, включително законопроекта за климата, прокаран в четвъртък от Комисията по енергията и търговията към Камарата на представителите.

На опашки пред офисите

Заради милиардите, заложени на карта, законодателите бяха обсипвани с въпроси от лобистите, които горят от нетърпение да поемат част от разноските. „Редят се на опашки пред офисите с идеи какво трябва да бъде включено“, коментира Бил Уикър, говорител на демократичното мнозинство в Комисията по енергията към Сената, която обмисля националните норми.
В някои щати дефиницията за „възобновяем“ или „алтернативен“ вече е разширена. В Пенсилвания отпадъците от каменни въглища и метан от каменовъглените мини се третират по един и същ начин като соларните панели и вятърните турбини. В Невада старите автомобилни гуми може да се считат за възобновяемо гориво, ако се използват микровълни за разрушаването им.
Около половината от 28-те щата, ангажирани с възобновяема енергия, включват електричество, произведено от изгаряне на боклук. Във Флорида индустрията на ядрената енергия лобира тя да бъде включена, но все още безуспешно.
Правителствените поощрения за възобновяема енергия бяха замислени да дадат на икономиката стимул за използване на технологии, като вятърната и слънчевата енергия, които все още не бяха икономически конкурентни на каменните въглища и природния газ, осигуряващи над 2/3 от електричеството на страната. Изгодите, свързани с указа, включват кредити за енергия, която обещава да е ценна стока, ако националният стандарт за възобновяема енергия стане закон и компаниите, които разполагат с повече подобни източници, могат да продават кредити на онези, които имат по-малко.
Ако даден източник, вече широко използван от някои компании (водната или атомната енергия например), се смята за възобновяем, компаниите вече отговарят на новите изисквания за възобновяема енергия. А в същото време вятърна или слънчева енергия не се добавя към електрическата мрежа. Републиканците в Камарата на представителите опитаха без успех миналата седмица да включат атомната енергия към проектозакона за климата, прокаран от Комисията по енергията и търговията.
Природозащитни организации като Съюза на загрижените учени, „Околна среда – Америка“ и Съвета за защита на природните ресурси, твърдят, че са разочаровани от увеличаващата се еластичност на термина „възобновяем“ в ръцете на законодателите. Но някои индустрии, изявили желание да влязат под покрова на възобновяемата енергия, твърдят, че го заслужават. „И бананите са възобновяеми – можеш да ги отглеждаш вечно“, коментира Боб Айзенбъд от Waste Management, 10% от чиито годишни доходи в размер на $13,3 млрд. идват от отпадъци и добиване на енергия от депониране. „Бананите, които отиват в боклука и биват изгаряни, добавя той, са възобновяем източник и произвеждат възобновяема енергия.”

Няма огън, няма вредни емисии

Според защитниците на околната среда обаче една от целите на възобновяемата енергия е да намали парниковите газове, отделяни при изгарянето на повечето неща, независимо дали са фосилни горива, или банани. Щом няма огън, няма и отделяне на газове. Технологията за добив на енергия от отпадъци, описана от Айзенбъд, не е включена в първоначалния план на проектозакона за климата, получил одобрение от Комисията към Камарата на представителите, но тя се съдържа във вариант, отхвърлен от Комисията заради текста, включен от демократа от Индиана Барон П. Хил. Нова фабрика за добив на енергия от отпадъци на стойност $227 млн. вече е била планирана в Северна Индиана извън неговия район.
В Сената обаче опитът да се получат изгоди от указа за възобновяема енергия за напредналите технологии, използващи изгарянето на каменни въглища, пропадна.
Сен. Джеф Бингаман от Ню Мексико и председател на Комисията по енергията заяви, че ако твърде много нови технологии, освен основните възобновяеми източници като вятъра и слънцето, бъдат включени, „цялата цел на стандарта за възобновяемо електричество се проваля.“ Целта, казва той, е „да се окуражи развитието на някои от тези нови технологии и да се свали цената“. И добави, че „ако нахвърляте вътре всичко останало“ и го наречете възобновяемо, „сметките ви няма да излязат“.
Леон Лоуъри, демократ и член на Комисията заяви, че както защитниците на околната среда, така и индустрията са скалъпили благоразумно разбиране за възобновяеми източници, така че дефинициите да паснат на политическите цели. „Ако опитате да определите някакъв вид концептуална дефиниция, се озовавате в странна ситуация, казва Лоуъри. Всеки би потвърдил, че водната енергия е възобновяема, но искаме ли включим в сметката и язовири?”
Ако стане така, добави той, това ще даде на водната енергия (която вече се възползва от богатите държавни субсидии, превръщащи я в една от най-евтините налични енергии) същия статут като на соларните или вятърни технологии.
Сред щатите, които вече са приели нормите за възобновяема енергия, стандартите варират. Тези на Уисконсин изискват 10% от цялата енергия да идва от възобновяеми източници до 2015 г., а Орегон и Минесота призовават за 25% възобновяеми източници до 2025 г. Калифорния повишава изискването си до 33% до 2020 г., макар компаниите й вече да дадоха сигнал, че дори съществуващото изискване за 20% до 2010 г. ще е трудно за покриване.