Мила Григорова, Галъп Интернешънъл, специално за „Класа“

Макар кризисното положение с боклука на столицата да беше отменено преди броени дни, проблемите със сметта на столичния град продължават да тревожат гражданите, управляващите и общината. Натрупаните около кофите отпадъци видимо намаляха след ударното им събиране от кризисния щаб, но общественото мнение продължава да пребивава в неяснота кой – правителството, общината или и двете, следва да прави нещо оттук нататък. И какво точно. Това сочат данните от национално-представително проучване на ББСС „Галъп Интернешънъл” проведено в началото на месец май по поръчка на вестник „Класа”.
Преди всичко жителите на София са по-скоро убедени, че за поредната криза с боклука по-виновно е правителството (26%), отколкото кмета Борисов (16%) . „Заслугите” на предишните кметове на София за хроничните проблеми със софийския боклук са позабравени – едва всеки десети софиянец е склонен да посочва предишните управления на столицата като основна причина за сегашното положение. Съответно едва 4% са на мнение, че самите жители на София имат своя принос да бъдем една от най-мръсните столици в Европа.
Гражданите на България като цяло са по-скоро на обратното мнение: едва 13% смятат, че правителството носи основната отговорност, останалите са по-критични към сегашния и предишните кметове на столицата, общинския съвет и самите софиянци. Очевидно София не е единственият град с проблеми, затова типичната реакция на живеещите извън столицата е „кметовете на всеки град да се оправят, защо правителството да се занимава главно със София ?”
Съответно на въпроса трябваше ли правителството да обявява кризисно положение в София за боклука, жителите на областните и по-малките градове отговарят повече с „не”. Самите столичани са разделени на два равни лагера – „За” и „Против” намесата на правителството в ситуацията с боклука.
По-същественото в случая е високият процент отговори „не знам” – както в София – 40%, така и в другите градове – 48%, да не говорим за селата – 55%. Явно, както столичани, така и останалите хора в страната се затрудняват да преценят кой е по-добрият модел за в бъдеще.
Безспорно е влиянието на наближаващите избори (и то двойни) върху действията на политиците. Макар и да не е ясно на гражданството какво е най-добре да се случи оттук нататък, оценките за действията както на правителството, така и на столичното управление около кризата са политизирани.
Над половината от самоопределящите се като „леви” в политическо отношение и симпатизантите на БСП са на мнение, че обявяването на криза беше наистина основателно от страна на премиера и лидер на столетницата Сергей Станишев.
Огледален е процентът при определящите се като „десни” – 55% от десните твърдят, че нямаше нужда да се създават кризисни щабове или поне не сега. Едва 11% от хората, които заявяват готовност да гласуват за партията на столичния кмет Бойко Борисов подкрепят намесата на правителството в работата на общината.
Явно, и премиерът, и Бойко Борисов в достатъчна степен са успели да убедят своите симпатизанти, че са действали правилно. За софиянци остава все пак утешението, че този път имаше надпревара кой да вдигне боклука, поне за известно време. Къде се е дянал след това – в законни или незаконни сметища, не стана ясно. Както и кога да очакваме следващата криза със софийския боклук – веднага след изборите или малко по-късно.

Изследването е проведено през първите дни на месец май, национално представително е и обхваща 995 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.