Предизборното харчене може да се върне като бумеранг

Маргарита Димитрова

Броени дни преди двата избора – за евро- и за национален парламент, у нас започна бясно харчене на пари. Въпреки летните жеги управляващите по всичко личи са се вживели в ролята на Дядо Коледа. Не минава заседание на кабинета, което да не е белязано от поредно раздаване на подаръци. На последното например бяха „наместени“ почти половин милиард лева. С 200 млн. евро държавата реши да създаде холдингов фонд, който ще улеснява кредитирането на малкия и средния бизнес, вложи 50 млн. лв. в общо дружество с IBM, реши да налее 101 млн. евро в четири язовира...
Какво чудно има във всичко това, ще попита безпристрастният наблюдател, който не за пръв път ще ходи на избори. И ще е прав, защото този филм вече сме го гледали. Виждали сме как улици, немити с години, стават подозрително чисти точно преди вота. Как в градски паркове и на селски мегдани по-бързо от гъби никнат чешмички, а пейките са прясно боядисани в зелено. Като гледа всичко това човек си казва дали пък изборите „до дупка“ не са един по-добър вариант за родната овехтяла инфраструктура?

Времената обаче са много различни

Преди година щедрото раздаване на пари нямаше да е толкова опасно. Дори напротив, експертите настояваха правителството да извади част от излишъка и да го вложи в икономиката. Разразилата се от есента на 2008 г. световна икономическа криза обаче промени статуквото. Засега страната ни остава в относително прилично състояние и дори може да се каже, че спестовността на финансовия министър се е оказала по-вярното решение.
Защо обаче днес се правят толкова харчове? Експресните оценки на националната статистика показват, че през първото тримесечие на 2009 г. брутният вътрешен продукт е спаднал с 3,5%. Фактът, че това се случва за първи път от 12 години насам доказва, че навлизаме в изключителна ситуация. Добавената стойност в индустрията е намаляла с 12,2% в сравнение с първо тримесечие на миналата година, разходите за индивидуално потребление са се свили с 5,8%, инвестициите в основен капитал са спаднали с 15,4%. Физическият обем на износа е по-малко с 16,4%, а вносът се е свил с 21,0%. Пак според НСИ издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради през първите три месеца на 2009 г. са 40% по-малко, което ясно показва тенденцията за срив в строителния сектор.
Статистиката може да бъде продължена с още доказателства за криза.
С 40% са по-малко превозените товари на БДЖ от януари до сега, призна транспортният министър, който вече няколко пъти обръща внимание, че в системата се отваря финансова дупка по-голяма от 70 млн. лева. 32% спад пък отбелязват българските превозвачи при международните автобусни линии, намалението в страната е от около 15–16%.
Безработицата засега е 6,4% и на фона на масовите съкращения в други държави от ЕС, не изглежда проблематична. Какво обаче ще се случи през лятото, когато се очакват прилив на българи, останали без работа в Испания, Италия, Гърция? Аграрният отрасъл не може да ги поеме, защото зърнопроизводството е механизирано, а зеленчуци и плодове почти нямаме. Очакват се около 20% свиване на туризма, което означава, че и там свободни места в големи размери няма да има.

Как ще се вържат разходите през есента?

Според прогноза на Центъра на изследване на демокрацията българската икономика ще достигне дъното през второто и третото тримесечие. Подобно развитие на нещата очакват и от Центъра за икономически растеж, според експертите БВП ще се свие с 1-2%.
В най-добрия случай чуждестранните инвестиции ще са към 3,5 млрд. евро, което е почти наполовина спрямо миналата година.
От началото на годината се забелязва намаляване на бюджетните приходите и увеличаване на разходите, тенденция, която е особено притеснителна. Неслучайно се обсъжда увеличаване на буфера от 10 на 20%, т.е. бюджетните организации ще могат да правят 80% от предвидените разходи.
Няма по-хубаво нещо от това държавата да подкрепя националния бизнес. Например да премахне безбройните знайни и незнайни, законни и не дотам регулаторни режими или да свали осигурителните вноски. Или пък да строи в две редици чиновниците си, които работят по европейски проекти и разбитите ни шосета да се превърнат в модерни магистрали.
Впрочем, който и да управлява след изборите, в края на септември ще трябва да представи бюджета за следващата година. Да не се окаже, че харченето на пари сега ще се върне обратно като бумеранг?

Станете почитател на Класа