Социално-икономическата фантастика в стратегията за сигурността на Русия

"Независимая газета“

Пресслужбата на Съвета за сигурност на Руската федерация съобщи, че президентът Дмитрий Медведев е утвърдил Стратегия за националната сигурност на Русия до 2020 година. И при най-бегъл поглед върху документа обаче той поразява с вътрешни противоречия и несъвместимост със суровата действителност.
Независимо от кризата, от все по-силната технологична изостаналост и зависимостта на страната от износа на суровини стратегията обещава например в средносрочна перспектива Русия да стане една от петте най-големи технологично развити икономики в света. И президентът е подписал документа, въпреки че тези дни сам призна провала на усилията за преодоляване на суровинната зависимост и за преход към иновационен модел на развитие. Документът определя включването на Русия в петорката държави, лидери по обем на БВП сред стратегическите цели, свързани с националната сигурност. Според авторите икономическият растеж на Русия "се постига чрез развитие на националната иновационна система" и технологична модернизация на икономиката. Като основна стратегическа заплаха за руската икономика е посочено "запазването на експортно-суровинния модел за развитие на националната икономика".

Призрачни цели

През последните години обаче руското правителство няма особени успехи в изграждането на "национална иновационна система" и преодоляването на суровинната зависимост. А резкият спад на инвестициите в контекста на кризата на практика оставя страната без шансове да осъществи технологична модернизация в краткосрочен и средносрочен план.
Днешната криза прави също тъй призрачна и задачата за изпреварващо увеличаване на БВП - вместо да расте, той намалява със скорост почти от 9 на сто. Преди година Владимир Путин, навремето все още кандидат за премиерския пост, уверяваше например, че Русия може през 2008 г. да задмине по обем на БВП Великобритания, държава от Г-8, и да се издигне от седмото на шестото място в списъка на най-големите световни икономики. Международни сравнения обаче сочат, че предреченото от Путин изкачване на Русия в списъка не се е сбъднало. По данни на ЦРУ на САЩ например, руският БВП е останал на седма позиция (2,225 трилиона долара по паритет на покупателната способност) и не е надхвърлил БВП на Великобритания (2,231 трилиона долара).
Колкото до БВП на глава от населението, по този показател Русия видимо изостава от Барбадос, Пуерто Рико и Сейшелските острови, като заема 74-о място в света. С оглед на последиците от кризата тук в обозримо бъдеще не се очертава Русия да намери място в петорката водещи страни.
Изненадващо е да видим сред стратегическите цели в сферата на националната сигурност и стабилизирането на броя на населението в средносрочен план, а в дългосрочна перспектива - коренно подобряване на демографската ситуация. В момента Русия е с едно от най-бързо измиращите населения в света - броят на жителите й намалява с 0,47 на сто годишно.
Темповете на отрицателния прираст на населението нареждат федерацията на 228-о място от 235 държави (по данни на ЦРУ от алманаха "Уърлд фактбук"). Освен това, родените през 2009 г. русначета ще живеят близо 66 години, което е под средното световно равнище. При това положение е крайно рисковано да се разчита, че броят на населението ще бъде стабилизиран.
Ще отбележим, че освен полуфантастичните цели с поглед към бъдещето стратегията съдържа и съвсем конкретна критика на руската икономическа политика от последните години. Предлага се например състоянието на националната сигурност да бъде определяно според текущата инфлация, обема на разходите за здравеопазването, образованието и науката, а също и в зависимост от разслояването на обществото - чрез сравнение на доходите, получавани от 10-те процента най-богати и 10-те процента най-бедни граждани.
Същевременно борбата срещу инфлацията, увеличаването на средствата за образование или противодействието срещу нарастващото разслояване явно не са намерили място сред приоритетите на властта. По данни на държавния статистически комитет (Росстат) на практика разминаването между доходите на 10-те процента най-заможни и 10-те процента най-бедни граждани на Русия през последните години стабилно е нараствало - от 13,9 пъти през 2000 г. е стигнало до 16,8 пъти през 2007 г.
Остава само да гадаем какви са били съображенията на авторите, чиято стратегия тъй силно се разминава с реалността, и на президента, подписал този документ.

Станете почитател на Класа