РИА „Новости“

На срещата си на върха в Прага на 7 май Европейският съюз официално лансира програмата „Източно партньорство“. Тя предвижда укрепване на сътрудничеството с шест бивши съветски републики.
Обстоятелствата се бяха стекли крайно неблагоприятно за срещата – световната икономическа криза изцяло уби желанието на "по-старите европейци" да продължават играта, наречена "отворени врати" към Европа. Избирателите в ЕС (а те на 7 юни ще гласуват за Европейски парламент) може да не харесат идеята, че Европа се нуждае от нови попълнения, щом бездруго има предостатъчно грижи около 27-те сегашни членки.

Сфери на интереси

Това – от една страна. От друга – Москва поначало се дразнеше и от Източното партньорство като цяло и по-специално от срещата на върха, тъй като напълно логично съзира тук опит на Брюксел да нахлуе в нейната сфера на интереси. Който каквото ще да разправя, но понятието "сфера на интереси", уви, все още не е отменено. Естествено би било прибързано инициаторите да включат в Източното партньорство и Русия, тъй като нямаше да е съвсем ясно кой към кого се присъединява. Но както и да го погледнеш, подобно групиране на всички бивши съветски републики в едно партньорство понамирисва все пак на някаква буферизация по границите на Русия.
За да не дразнят допълнително Русия, организаторите на срещата впрочем бяха принудени дори да поставят на мястото му грузинския президент Михаил Саакашвили, който настояваше в заключителния документ да се посочи, че 33-те участнички (27-те членки и шестте страни – партньори на ЕС) взаимно зачитат "териториалната си цялост". И в декларацията бе включена само твърде универсалната формулировка за спазване на "принципите и нормите на международното право".
От трета страна, щеше да е някак грозно да се анулира срещата, планирана още миналата година, а още по-рано на всички гореспоменати страни бе обещано, че Брюксел, който разбира техните европейски тежнения, ще им съдейства да ги осъществят. От четвърта страна обаче, съвсем неприлично пък би било кандидатите все тъй да бъдат насърчавани и да им бъдат давани поводи да хранят надежда, че с единия крак вече са в Европа.

Орязана програма

При всички тия проблеми около срещата по-добре изобщо да я нямаше. И се наложи форумът спешно да бъде "преоблечен" точно в мига, преди "да излезе на сцената". Заключителната декларация от пражката среща на върха бе подложена на сериозни корекции буквално в навечерието на събитието. Формалните промени в проекта на Чехия (председател на ЕС до 1 юли) след експертиза от страна на "старите" членки наистина бяха незначителни. Затова пък промените по същество.
Поправките страшно напомняха начина, по който мъдри професори с опит "редактират" диагнозата на по-млад колега. В проекта на чехите всички държави с претенции за европейски направо бяха наречени "европейски страни". След като обаче дипломати от Запада се потрудиха над проекта, той бе публикуван вече с по-други формулировки. Вместо "европейски страни" там фигурират шест "източноевропейски партньори" или "партньорски страни". Все едно се премахват едно-две звена от някоя хромозомна верига. Явно днес е трудно, много трудно да станеш стопроцентов европеец.
Вместо "визова либерализация" облекчаването на обмена е определено като "дългосрочна перспектива". Мярката целеше да улесни движението на работната сила. За каква "визова либерализация" обаче може да се говори, щом Испания например официално обяви, че занапред ще плаща на 71 хиляди румънци помощи за безработица, само и само да не се запътят към Иберийския полуостров? За подобни промени настояваха най-вече Германия, Холандия, Испания, Франция и Италия, които, според израза на един западен дипломат, не са искали декларацията да звучи прекомерно "проразширително".
Изобщо програмата "Източно партньорство" в днешния й вид е много орязана. Очакваше се да доближи бившия "съветски Изток и Юга" до Брюксел, но така, че тази близост да не прерасне в членство. Предвижда се тя да подобри търговията, условията за пътуване, културните обмени, да нарасне финансовата помощ от страна на ЕС.
Политиката за „Източно партньорство“ има две цели: а) чрез укрепване на търговските връзки, отпускане на помощи и отслабване на визовите ограничения всички тези страни да се обвържат по-здраво с ЕС и да бъдат изтеглени от орбитата на Москва; б) чрез всички споменати мерки да се охлади стремежът им към членство в Европейския съюз. Защото подобно "осъществяване на европейските копнежи" среща силни възражения от страна на Париж, Лондон, Рим и Берлин. С две думи, „Източното партньорство“ е нещо като перманентен годеж с цел недопускане на брак – всяка "годеница" без изключение носи бремето на твърде заплетена репутация и сложен генетичен товар.

По БТА