Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

В навечерието на празника на труда, 1 май, попитахме хората дали обичат професиите си и какви са критериите за избор на професия у нас днес. Размерът на заплатата е най-важният критерий, а сигурността на работното място остава след това. Въпреки кризата. Това разкриват данните от последното национално-представително проучване на „ББСС Галъп интернешънъл“ по поръчка на вестник „Класа”.

Класацията на най-желаните професии за бъдещото поколение днес не е претърпяла сериозни изменения спрямо 2004 година. Все пак донякъде са се увеличили хората, които биха препоръчали докторската професия на децата си. Известен ръст има и в желанията на родителите децата им да станат адвокати и юристи. Пренасищането на пазара на труда с икономисти и счетоводители пък е довело до лек отлив от предпочитанията към тази професия.

Интересна е зависимостта между материално положение и критерий за избор на професия. За хората, които имат стандарт на живот над средния за страната, основен критерий е перспективата за висока заплата в бъдеще. На второ място за по-богатите българи е възможността за лично развитие.

Хората от по-ниските социални среди се стремят главно към професии, които да им осигуряват прилична заплата в момента, а перспективите за финансово израстване остават на второ място.

За средната класа пък основни критерии за избор на кариера са възможността за лично развитие и перспективата за добра заплата.

Въпреки кризата и опасенията от покачване на безработицата, регистрирани в последните месеци, сигурността на професията и работното място днес е основен критерий за едва 5% от населението. Сигурността е по-важен критерий за хората, живеещи в селата, където опасността от изпадане в трайна безработица е особено голяма.

Мнозинството от българите са позитивно настроени към своите професии и заявяват, че ги обичат. Хората с висше образование най-много обичат професията си – главно защото имат по-големи възможности да избират това, което вършат. 93% от висшистите заявяват, че въпреки всички трудности те са доволни от работата си, а процентът доволни при хората с основно и по-ниско образование е значително по-нисък – 67%.

* Изследването е проведено през първите дни на април, национално представително е и обхваща 1005 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.