Доц., д-р Антоний Гълъбов, социолог

Опитът за вътрешнопартиен пуч в СДС за пореден път подложи на изпитание доверието в съдебната система. Решението на Софийския градски съд би могло отчасти да нормализира ситуацията или окончателно да компрометира изборния процес. Проблемът е в това, че българското обществeно мнение не възприема съда като последна опора на демокрацията. Затова изглежда толкова лесно той да бъде употребен като инструмент за налагане на корпоративни интереси. Именно затова политическите технолози заложиха на отказа за регистрация на НДСВ през 2001 година, като средство за спечелване на парламентарните избори. Пучът в СДС изглежда като реплика на случилото се тогава, но разликите са много повече и по-съществени от умишлено търсените прилики.

Сценариите се правят по един и същи модел

Най-същественото сходство е в това, че сценариите са правени по един и същи модел. През 2007 година, след първите избори за Европейски парламент, Ахмед Доган заяви, че е готов да помогне за „раждането на новата десница”. Днес никой вече не се съмнява защо Пламен Юруков не се яви на преките вътрешни избори за председател на СДС. Интригата с обвиненията на Яне Янев срещу него бе част от цялата игра, наречена „нов консерватизъм”. Затова РЗС се обяви за „новото СДС”. Говоренето срещу Иван Костов е само елемент от запазената марка на този тип технологии на „плаща и кинжала”. Основната цел на сценария е блокирането на Синята коалиция, а оттам и на възможността за съставяне на дясноцентристко мнозинство с ГЕРБ в следващия парламент. Ако сценарият не успее, при актуалните електорални нагласи, това би означавало трайно отстраняване на сегашния управляващ властови картел на БСП и ДПС. Затова вече няма никакво значение дали участниците в сценария са знаели какво правят или не. Отговорността е очевидна и трябва да бъде санкционирана, първо с политически, а след това и с юридически средства. Но, истинските измерения на проблема далеч надхвърлят неистовия стремеж за оцеляване на едно компрометирано управляващо мнозинство.

Прекрачени са твърде много граници

Чрез този опит за пуч, напомнящ за събитията от Москва през 1991 година, на съмнение са подложени самите принципи на демократичния политически процес. Прекрачени бяха твърде много граници. Става въпрос за системно и последователно нарушаване на граждански и политически права, които са основополагащи за българската Конституция. Налице са предпоставки за мащабно компрометиране на изборите. Отвъд конкретните обстоятелства по регистрацията на новото ръководство на СДС и скандалните промени в изборното законодателство стои цялостен опит за подмяна на конституционно установения политически ред в страната.
Това е нова разделителна линия, която ни връща назад и встрани от европейския проект на България. Дневният ред на предстоящите избори вече е подменен. Вместо подкрепа за приоритетите в развитието на страната, българските избиратели ще трябва да се произнесат за характера на нейното управление през следващите години. Изборът вече наистина е между Европа и Евразия, между възстановяване на принципите на правовата държава и демокрацията, от една страна, и трайното закрепостяване във васалната роля на азиатска периферия на Европа – от друга.
Политическата провокация ще предизвика гражданска съпротива. Конкретният вид на правното решение, чрез което Синята коалиция ще се яви на предстоящите избори, при тези обстоятелства, има доста по-малко значение. Случващото се ще мобилизира колебаещите се избиратели, подкрепяли през изминалите години демократичните реформи. Радикализирането на политическото участие, в условията на задълбочаваща се икономическа криза, ще предизвика нова политическа промяна. Предстои мащабна трансформация на партийната политическа система, която вече не може да бъде отложена или подменена от картелното споразумение между БСП, ДПС и техните сателити. Затова залогът на тези избори вече не е само качеството на българската интеграция в Европа или профила на следващото управляващо мнозинство в Народното събрание, а бъдещето на парламентарната демокрация в България.