Ройтерс

Във време, когато светът се бори с най-тежката икономическа криза от десетилетия и със заплахата от грипна пандемия, множество изследвания сочат, че сложността на модерната глобална икономика ни прави по-уязвими от катастрофи от когато и да било.
Финансовата криза се зароди в малък сегмент от американския ипотечен пазар. За няколко месеца тя прерасна в глобална катастрофа, която засегна почти всеки човек на земята. "Тези събития се развиха с невиждана скорост, се казва в доклада за глобалния риск на Световния икономически форум от 2009 г. – Тя показа колко тясно взаимосвързани станаха светът и неговите системи в резултат на глобализацията."

Сложността на икономиката

Болестите също могат да се разпространяват по-бързо, отколкото преди. При модерния въздушен транспорт всяка зараза може да се разпространи в целия свят само за няколко дни. В миналото това щеше да отнеме месеци или години. Колкото по-сложна и ефективна е системата, толкова по-бързо и на повече места може да се разпространи заразата. И въпреки това взаимозависимостта в никакъв случай не е винаги отрицателна. Сложността на световната икономика означава, че рискът може по-лесно да се разпространи, но и по-лесно да се намали.
Сложните системи често могат да бъдат приспособими - ако една част излезе от строя, другите части на системата могат да поемат натоварването. Според теорията сложните диверсифицирани системи често могат да донесат по-голяма стабилност. Но само до определена степен. "Това помага на системата да преодолее малки сътресения, но наред с това я излага на големи системни удари, написа в изследване през 2005 г Рагурам Раджан, главен икономически експерт в Международния валутен фонд и съветник на индийския премиер Манмохан Сингх. – Възможно е това развитие да създаде по-голяма (въпреки че все още е малка) вероятност от катастрофа."
Един от ключовите въпроси е т.нар. ефект на пеперудата - във високоразвитите сложни системи дори и малко събитие може да се разрасне и да има крайно непредвидими резултати. Едуард Лоренц, пионер на теорията на хаоса, отбеляза, че когато една пеперуда размаха крилца в някоя част на света, предизвиква торнадо в друга. Беноа Малденброт, френски математик и баща на фракталната геометрия, приложи теoрията към пазарите, за да покаже по какъв начин "бурната променливост" е присъща на системата. Едно от най-важните открития в теорията на системите е, че сложните взаимосвързани системи се организират около възлови точки. И подобно на къща от карти, ако една от тези точки бъде поразена, всичко останало рухва. Това е и една от причините, поради която пораженията от кризата с рисковите кредити имаха такова разрушително въздействие върху най-големите световни инвестиционни банки.
Въпреки че специализирането на световните мрежи за доставки донесе и значителни постижения в производителността, то доведе и до по-голяма уязвимост. Пробив във възлова точка от дадена верига за доставки може да предизвика драматично и непредвидимо сътресение в цялата система.
Именно поради тази причина световните цени на полупроводниците скочиха почти двойно след земетресението, което удари Тайван през 1999 г., а ураганът Катрина "разтресе" световните пазари.
Анализатори по сигурността също се опасяват, че дори една-единствена терористична атака може да има много по-силно въздействие, ако се прицели в ключов елемент от веригата за доставки - например голямо пристанище. В книгата "Черният лебед", която изследва влиянието на големи, неочаквани събития, Насим Никълъс Талеб отбелязва, че привидната стабилност на сложните системи може да бъде илюзорна: "Спорадични атаки към повечето части на системата няма да имат последствия, при условие че най-вероятно ще ударят слабо свързано звено. Но ще направят системите по-уязвими... Само си помислете какво ще се случи, ако има проблем с възлово звено. Вярно е, че имаме по-малко сривове, пише той. – Но ако възникнат ... Не искам да мисля какво ще стане..."

Риск от хаос

Сложността, която прави финансовите удари потенциално по-опасни, крие риск и от още по-голям хаос, който може да бъде предизвикан от пандемии. Анализатори изтъкват, че при чумната епидемия - Черната смърт в Европа през ХІV век, отнела живота на една трета от населението, обществото не се е сринало, тъй като икономическите и социални системи са били относително прости и следователно по-неподатливи на удари. За разлика от този пример чумата, покосила Римската империя през ІІ век с подобно ниво на смъртност, е предизвикала хаос - римското общество е било много по-сложно и икономически напреднало.
В модерното общество, ако опорни звена бъдат премахнати от системата поради болест, хаосът може да се разрасне експоненциално. Такива звена могат да бъдат хора, необходими за функционирането на обществото и икономиката - лекари, шофьори на камиони, инженери, пристанищни работници. Финансовата криза, стадното поведение, паниката и разпространението на неточна или непълна информация може да предизвика негативна ответна верижна реакция, влошавайки катастрофата още повече.
В доклада за глобалните рискове от 2007 г. Световният икономически форум предположи какви биха били последиците от едновременна пандемия и глобална ликвидна криза - сценарий, който тогава е бил напълно спекулативен, но сега изглежда зловещо вероятен. Според доклада резултатът ще бъде "отлив от глобализацията, която на свой ред ще удари по световното търсене". Повишеният милитаризъм и авторитарните тенденции по света ще променят глобалната геополитика, се казва още в доклада.
Събитията от следващите няколко месеца могат да покажат колко точен може да се окаже такъв сценарий.
По БТА