Премиерът Станишев в събота открито обвини кандидат-кметове, че плащат за учителската стачка. В това може и да има известна доза истина, но въпросите, които г-н Станишев би трябвало да си зададе, са - а аз защо изпуснах контрола; защо забавих така дълго решението на проблема с учителите; защо му позволих да се разрасне и да се стигне до криза на властта? Къде гледах, та не предвидих какво ще стане? Къде гледаше е ясно – беседваше интелектуално с приятелите си юпита как намаляването на данъците на богатите ще възроди България. Как плоският 10-процентов данък ще ни превърне в нова Ирландия. Бели костюми, черни мерцедеси, розови облаци. Сред яхти и кавиар. Не е никак здравословно, когато един лидер на лява партия се оказва съпричастен с тежненията на свърхбогатите и напълно сляп и глух към претенциите на бедните прослойки и зле платените професии. Слез на земята, сине Станишев! За какво баща ти се би с капиталистите с пушка в ръка! Да се обвиняват кандидат-кметовете сега не е много мъдър ход. В предизборната борба се използват всякакви средства, сред които да подкрепиш учителите далеч не е най-непопулярното. Така че премиерската нападка показва лоша ориентация, объркване, дори паника. Това е зовът на жертвата. Ако иска да заговори разумно, г-н Станишев би трябвало да си спомни кой го е избрал. Ако народът искаше юпи, щеше да избере Милен Велчев. Той избра БСП, защото искаше друга политика. И ако не я получи, ще се наложи да избира пак.