Иглика Горанова Парите за изплащане на средствата по програма САПАРД са блокирани, защото шефката на фонд „Земеделие“ Ализан Яхова не е в страната. Това съобщиха две български медии. Преди две седмици кабинетът разреши бюджетът да отпусне 100 млн. лв., за да бъдат усвоени те до 15 юни, но това я се случи, я не. Защо? Защото Яхова я нямало в момента, моля ви се... Причината фермерите да не си получат парите и да имат проблеми с проектите си не е само в отсъствието на шефката на фонд „Земеделие“, която единствена има необходимата акредитация от ЕК да подписва, а изобщо в системата, по която се управляват евросредствата у нас. У нас правомощията са на министерствата Ние сме единствената държава в ЕС, в която всичко е едновременно объркано и централизирано. И това създава проблем – с обработката на документите на проектите, със сроковете по изпълнението и с корупцията. Независимо че министерствата, които управляват европрограмите, имат стотици териториални структури в страната, те предпочитат да обработват всички документи централно, за да са им под контрол. От което страдат бенефициентите, които чакат до припадък да им се обработят преписките. Фактът е забелязан и от Брюксел, откъдето упорито настояват децентрализацията у нас да се случи. Но не би. Забележителното е, че дори и програмата за регионално развитие носи името национална програма за регионално развитие, защото се управлява не от регионите, а от централната власт, т.е. от министерствата. Подобни хватки карат еврочиновниците да ни гледат с насмешка. И да се съмняват, че малко рано и набързо са ни приели в Европа на регионите. Евроекспертите например непрекъснато ни напомнят, че в Гърция, Португалия, Франция, Испания, Италия и т.н. голяма част от програмите се управляват от т.нар. Ново 2 – региони, префектури или както се наричат техните области. У нас евросредствата задължително се управляват от министерствата. Скандалите с кражбите на европарите и конфликтите на интереси предимно на централно ниво показват къде е заровено кучето. Разбирането на властта като баница, разпределена между партиите, е основна пречка да не бъдат въведени принципите на децентрализация. И съответно да ни куца усвояването на еврофондовете. Но затова пък сигурно няма друга държава в ЕС, където толкова много да се говори за децентрализация. И за борба с корупцията, разбира се. Политиците са наясно с проблема Най-интересното е, че проблемът е ясен не само в Брюксел, но и на нашите политически партии, които периодично залагат в програмите си за управление реформа и делегирането на повечето власт на регионите като свой основен приоритет. Най-сериозните поддръжници на процеса на децентрализация са БСП и НДСВ. Той присъства в техните програми, с което и двете партии много се гордеят. Царистите например твърдят, че са европейски настроени и са изцяло за децентрализацията, но същевременно техни министри блокират процеса. Същото важи с пълна сила и за БСП. Планът за подобряване на координацията на областно ниво на самоуправление, който бе приет от кабинета през август миналата година, например кротко си отлежава в министерски кабинети за следващото правителство. Проекти до проекти Така се стига до парадокса, че който дойде на власт след изборите през юни, ще се запознае с добрите намерения на своите предшественици, събрани в папки с проекти за децентрализация. Последният например е по програма ФАР и се пише от френското правителство. В него се предлага намаляване на териториалните структури, координация с областните управи и разпределение на отговорностите така, че да е ясно какво прави дясната и лявата ръка на управлението. И за да не потъне и той някъде, сега е моментът политическите централи, които щурмуват властта да поемат ангажимент пред избирателите, че ще сложат в ред държавата. Ще я изчистят от дублиращи функции, ще координират дейността между централната и местната власт, ще разпределят отговорностите, така че да са в услуга на регионите и общините. А не на политиците.