Ива Пушкарова, доктор по наказателно право Сега наказанията, които са предвидени в Наказателния кодекс (НК) за отвличане и противозаконно лишаване от свобода са много добре съгласувани с наказанията за убийство например. Максималното наказание за отвличане е 15 години, а за убийство – 20 години. Така че в момента аз не виждам необходимост от увеличаване на размера на наказанията за отвличания като стратегия за справяне с този проблем. Стратегията за превенция на този вид престъпления не трябва да минава през по-голяма наказателна репресия, а обратното. Според мен са необходими три основни мерки. На първо място у похитителите трябва да се създаде усещането за неизбежност на наказанието, което е предвидено в НК. Извършителите на отвличания трябва да са убедени, че наказанието винаги ще ги сполети. Това създава много по-силни психологически задръжки от извършване на престъплението, отколкото страха от голямото наказание. На второ място е необходимо държавата да създаде такива условия, че похитителите да нямат възможност да получават откуп. Похитителите отвличат богати хора, защото знаят, че те и техните близки имат пари за откуп. Похитителите не отвличат обикновен български гражданин, който не разполага с много пари. Ето защо, ако се блокират сметките на отвлечения и на неговите близки, похитителите ще знаят, че каквото и да направят, няма да могат да се облагодетелстват с пари. На трето място считам, че много по-съществена роля имат т.нар. поощрителни наказателни разпоредби, отколкото репресивните. В случая имам предвид ситуация, при която лице, което съдейства на разследващите органи за разкриване на престъпната група, да носи ниска наказателна отговорност или въобще да не бъде съдено. Необходимо е българският законодател и изпълнителната власт да инвестират повече както за подготовката, така и за квалификацията на разследващите органи. Нужно е също така да се създава устойчиво и непротиворечиво законодателство. Добре е нашият законодател да чете малко повече, преди да започне да пише законите.