Асошиейтед прес Американците ги използваха по времето на Втората световна война: въоръжени конвои в открито море, които да защитават морските коридори на съюзниците от германските подводници. Дали същото ще свърши работа срещу пиратите? Някои експерти по корабоплаването смятат, че ескортирането на повече от 20 000 кораба, които минават транзит край Африканския рог всяка година, би било непрактично, прекалено скъпо и надвишаващо наличните военни ресурси. Въпреки това тактиката отново е на дневен ред и НАТО я обсъжда. "Вярно е, че конвоирането е по-скъпо, но си струва", каза Ритър Зимерман, американски гостуващ професор в Кингс колидж в Лондон. "Налице е явна и непосредствена опасност и за мореплаването е изключително опасно, ако се позволи на пиратите да действат безнаказано", предупреди той. Пиратите сега държат в плен над 280 чуждестранни моряци на 15 кораба, като най-малко 76 от матросите са пленени през последните дни. Малко варианти Кризата разпали отново споровете как да бъде решен проблемът, но вариантите за избор не са много. Търговските кораби не желаят да плават с въоръжена охрана на борда, защото се страхуват от ескалиране на насилието, а в много случаи нямат и избор, тъй като носенето на оръжие в много пристанища е забранено. През Втората световна война съюзнически бойни кораби охраняваха търговските съдове, прекосяващи Атлантика, след като нацистките подводници започнаха безнаказано да ги потапят. В наши дни заплахата е различна - модерните бойни кораби са изправени срещу леко въоръжени, пъргави пиратски катери, които не се опитват да разрушат търговските съдове, а да ги пленят за откуп. В Пентагона отхвърлят използването на конвои, донякъде заради голямата численост на личния състав, която подобна мисия би изисквала. Освен това военните са непреклонни, че сигурността на корабите е отговорност на корабоплавателните компании. Висш военен представител заяви в частен разговор, че би било невъзможно при наличния брой на американски и коалиционни кораби едновременно да се ескортират кораби и да се патрулира в залива. Контраадмирал Крис Дейвис, говорител на военноморския команден център на НАТО в Нортуд край Лондон, каза, че алиансът е проучил идеята, но само толкова. "Тя не бе отхвърлена, но няма категорично решение. Това е доказан метод и може наистина да го използваме в зависимост от обстоятелствата", посочи той. Въпреки че конкретни числа липсват, дипломат в Найроби, пожелал анонимност, твърди, че около 10 на сто от трафика в Аденския залив вече използва ескорти за по-малки конвои, средно с 4 до 6 кораба, като някои се охраняват от частни морски охранителни компании. Техните услуги са скъпи, но Зимерман, бивш главен научен консултант към Комисията за външни отношения в Сената на САЩ, посочва, че ако пиратството се разпространи, разходите ще се увеличат, защото морските застрахователни премии ще скочат "до небето". Роджър Мидълтаун, експерт по пиратството в лондонския мозъчен тръст "Чатъм хаус", каза, че в Индийския океан разнообразните маршрути и скорости на корабите също правят конвоите непрактични. "Годишно през Аденския залив преминават най-малко 20 000 кораба от различни краища на света. Не е практично, ако плавате от Индия към Кения, да сте в конвой с кораб от Близкия изток за Южна Африка", обяснява той. По БТА