Анатол Калецки The Times Всички знаем, че една птичка пролет не прави. Но ако птичките са повече от една? Алистър Дарлинг нанася финалните щрихи към онова, което е очакваният най-суров бюджет от дните на Норман Ламонт и Джон Мейджър насам. Да се надяваме, че ще обърне внимание на кълновете на икономическото възстановяване, вместо да се притеснява за бремето на дълга, което евентуално ще тегне над още неродените ни наследници. Адекватен ръст Има само един въпрос, който финансовият министър наистина трябва да обмисли идната сряда. И той не е дали министерството трябва да похарчи £2 млрд. за субсидии за закупуване на автомобили, а дали икономиката може да се върне към адекватен ръст в следващите 12 месеца. Ако да, тогава всички пророчества, че финансовото министерство е обречено на фалит, скоро ще бъдат забравени заедно с прогнозите за огромни данъчни увеличения и невиждани досега намаления на публичните разходи идното десетилетие. Ако обаче икономиката остане парализирана за по-дълго време или претърпи само леко възстановяване, когато ръстът се върне, няма да има значение какви данъчни или разходни мерки ще обяви Дарлинг. Публичното заемане ще расте с такава скорост, че в края на краищата единственият избор на министерството ще е да предизвика изкуствено покачване на дълга си, като нареди на Bank of England да печата пари без ограничение. За да разберете какво имам предвид, спомнете си предварителния бюджетен анализ, публикуван миналата седмица от Института за фискални изследвания. Най-шокиращата част от него бе приблизителната калкулация, че данъците може би ще трябва да се увеличат с допълнителни £39 млрд. годишно (т.е. с £1250 за всяко британско семейство), освен увеличението от 38 млрд. паунда, заложено в предварителния бюджет през ноември. Целта на тази огромна допълнителна тежест е постигането на бюджетен баланс до 2015-16 г. - дата, произволно посочена от финансовото министерство и Института за фискални изследвания. Дотук звучи ужасно, но анализът на Института отбелязва и че извънредното влошаване на британския дефицит през изминалата година не е свързано по никакъв начин с решенията на министерството за данъците и разходите. Пакетът за стимулиране на икономиката, обявен миналата година, съставлява едва 1/50 от увеличението на тазгодишния бюджетен дефицит, поясняват анализаторите от института. Останалото се дължи на срива на ръста и рязката промяна на икономическата активност от финансовия към други сектори, които са обложени с далеч по-ниски данъци. Въпреки всичките приказки за данъчни убежища и измами с банкови сметки изглежда финансовите услуги осигуряват далеч по-голям дял от полагащия им се в общите постъпления от данъци на Острова. Ето защо публичните финанси на Великобритания са пострадали много по-тежко от тези в другите развити икономики, макар британската икономика като цяло да е ударена далеч по-малко в сравнение с Германия, Япония или САЩ. Ужасяващото влияние на рецесията върху британските публични финанси има и друга страна. Ако икономиката се възстанови много по-бързо от очакваното, дефицитите ще намалеят автоматично. Помнете, че официалните прогнози за възстановяването са точно толкова точни, колкото и тези за рецесиите. Всяка рецесия в миналото е била следвана от една или две години на бърз ръст, доста над дългосрочната тенденция за 2,5% икономически ръст. Това драстично променя фискалната картина, но пък не фигурира в предвижданията на финансовото министерство и Института за фискални изследвания. Все по-логична надежда Предвид признаците за начално стабилизиране на жилищния пазар, потребителските разходи и банковото кредитиране, по-бързото възстановяване се превръща във все по-логична надежда. Идеята, че публичните финанси може да се подобрят заедно с икономическото възстановяване, без да е необходимо финансовият министър да обявява каквито и да е данъчни увеличения или намаления на разходите в бюджета, може и да не е налудничаво самозалъгване. Наистина ли мога да препоръчам на министерството просто да продължи да заема и да се надява на най-доброто? Отговорът е „да“. Да се надяваме на най-доброто е по-разумно и по-реалистично, отколкото предварително да се обвържем с години на все по-високи данъци или по-малки разходи. Има три причини за този очевиден парадокс. Първо, ако бъдат обявени драконови мерки за стягане на бъдещата политика за данъците и разходите, те ще потиснат доверието на бизнеса и потребителите, нанасяйки щети върху перспективите за възстановяване. В една нормално растяща икономика обявяването на предварителен бюджет може да помогне за поддържане на финансовата стабилност. Ако страховете от инфлация нараснат, както стана през 80-те и началото на 90-те години, намаляването на бюджетния дефицит може да понижи и лихвените проценти, което ще стимулира ръста. Когато обаче икономиката е в дълбока рецесия, подкрепата за възстановяването има много по-силно влияние върху бъдещия бюджетен дефицит, отколкото всяка промяна в разчетите. Втората причина се крие в естеството на дългосрочните икономически и фискални прогнози. Те са винаги неточни. А в дъното на рецесията или на върха на бума грешките са огромни. И понеже никой няма и най-малка представа колко големи ще са дефицитите през 2015 г., не е честно да се преструваме, че действията ни днес ще могат да контролират тези илюзорни числа. А това ни води до третата и най-убедителна причина защо е безсмислено следващата седмица да се обявяват каквито и да е увеличения на данъците или намаления на разходите. Никое правителство не може да задължава наследниците си. Фискалните перспективи за 2015 г. ще засягат работата на следващия парламент. Това означава, че политическата достоверност на всеки дългосрочен план, обявен идната седмица, ще е нулева. Най-доброто нещо, което министърът може да направи, е и най-доброто изобщо за икономиката. Той може да идентифицира кълновете на възстановяването и да се постарае да не ги задуши.