Димитър Аврамов, политолог Стара традиция е у нас изборното законодателство да се променя в последния момент и да няма време да бъдат огледани последствията. Това е негативната страна на нещата. Що се отнася до електронния вот – тази първа стъпка с експерименталното му въвеждане е добра, но се опасявам да не бъде нарочно компрометирана. Мисля, че тя трябваше да бъде тествана на местни избори през 2007 г. в една община, за да може после да се демонстрира на обществото как е протекъл процесът и как става. Електронното гласуване, според мен, е много по-сигурно и лесно за самата администрация, създава по-малко конфликти и прави организацията на процеса по-лесна. Анонимността на вота тук е на 100% гарантирана – ако системата е направена добре, нашият глас практически се пази на 4 различни места и подмяната е невъзможна. А иначе - няма нищо по-различно в механизма и на гласуване, и на запазване на конфиденциалността, както това става с една обикновена бюлетина. Начинът на електронното гласуване е следният: първо, правим своя избор, регистрираме го на съответното устройство и гласът ни се запаметява в него, след това ни се разпечатва бюлетина, която пускаме в урната. Изборът ни се запаметява в устройството, но автоматично се регистрира в Районната избирателна комисия и в Централната избирателна комисия, а така подмяната на избора ни става невъзможна, защото трябва да се действа на три различни нива. И когато цялата избирателна система е въведена във вътрешна мрежа, това е така наречената виртуална частна мрежа, практически тя няма връзка с интернет и не може да бъде атакувана. Но дори да се пробият и трите нива, което е трудно, накрая електронният вот се съпоставя със самата бюлетина, която сме пуснали, и се вижда дали има фалшификация. Този метод трябва да се въведе – живеем в ново време и неграмотността не е извинение. Нека си припомним, че и у нас е въведено електронното разплащане, т. е. ние сме поверили парите си на виртуалните системи и им имаме доверие, защо тук да е по-различно?