В. "Юропиън войс" В интервю от миналата седмица Жозе Мануел Барозу изглеждаше доста сигурен в преизбирането си. Той беше доволен, че има подкрепата на различни партии за втори мандат като председател на Европейската комисия, и наистина вярва, че заслужава това “заради добрата си работа… при трудни обстоятелства”. Само радикална промяна в политическия климат - като появяването на лявоцентристко мнозинство на изборите за ЕП, може да обърка сметките му. Левите може да спечелят повече места в сравнение с предишните избори през 2004 г., но анализаторите не очакват те да станат мнозинство. Председателят на ЕК не може да бъде критикуван за политическите му инстинкти и той използва интервюто, за да напомни на Брюксел за постиженията по време на неговия мандат. Ясно е, че на него му харесва да бъде председател, но засега знаем твърде малко за това, което той смята да направи, ако бъде избран на поста за втори път. В момента комисията работи по това, което би трябвало да се счита като втора фаза от процеса на ратифициране на Договора от Лисабон. Но дори и леко премоделиран, този въпрос много трудно може да предизвика силно въодушевление като една политическа платформа. Той изисква следващата комисия да направи нещо повече от това само да призовава страните членки да приемат реформите в полза на създаването на работни места и конкурентната способност. Невъзможността на комисията по време на най-лошата рецесия от седем десетилетия насам да влияе убедително върху икономическата политика и политиката по отношение на заетостта на отделните държави членки не изглежда да притеснява особено председателя й. Преди 16 г. един от неговите предшественици направи първия опит да се захване със заетостта и конкурентната способност – препятствия, които сега стоят пред процеса на ратифициране на Договора от Лисабон. След осем изключителни години начело на две комисии Жак Делор публикува Бяла книга “Растеж, конкурентна способност и заетост: предизвикателствата и пътищата към XXI век”, в която залегна програмата за изграждане на единен пазар от 1992 г. В същото време самият той пропагандираше идеята за единна валута, която доведе до създаването на Договора от Маастрихт. Изграждането на единен пазар беше най-добрият начин да се създаде силна Европа и силна комисия. Той имаше за цел да донесе ползи на националните икономики и би бил невъзможен без законодателните инициативи на комисията. Когато след приемането на Договора от Маастрихт, Делор се насочи към въпросите за заетостта и конкурентната способност (важни проблеми на фона на безработица от около 10% в началото на рецесията в началото на 90-те), той публикува Бялата книга, която силно акцентуваше върху необходимостта от целенасочена държавна политика за създаване на работни места. Договорът от Лисабон беше потомъкът на Бялата книга на Делор и в крайна сметка няколко милиона нови работни места бяха открити на основата на силна световна икономика – докато не се разрази настоящата рецесия. След Делор имахме Договорите от Амстердам и Ница, а Лисабонският е на път да бъде приет. Нито един от тези документи обаче не излекува, нито има за цел да излекува слабостите в управлението на икономиката на европейско ниво. Барозу твърди, че през последните няколко месеца съюзът е координирал националните усилия за спасяване на банковата система и връщане на икономическия растеж. Всъщност не е така. Няма реална координация на силите и ЕС стои като диригент с гръб към оркестъра си. Европейската централна банка откри начин да запази кредитната си активност, но слабостта на Пакта за стабилност и растеж продължава да заплашва стабилността на еврото и еврозоната. Председателството на Барозу е най-централизираното след това на Делор. Много малко въпроси в ЕК успяват да се изплъзнат от контрола на нейния председател. Но нежеланието на Барозу да се изправи пред държавите членки, когато трябва да се решават трудни и важни въпроси, докато не бъде постигнат консенсус между тях, го прави много различен председател от своя именит предшественик. Той не би отделил време да изгражда коалиции, нито да убеждава съвета да гласува дори ако това е единственият начин. Този подход може да подложи на изпитание търпението на всички по време на втори мандат. Икономическите предизвикателства през следващите 5 г. са огромни – бавно възстановяване, голям дефицит, непрекъснато растящ заради възстановителните програми и подпомагане на силно засегнатите икономики в Източна Европа и на Балканите. Да не говорим за проблемите с енергийната сигурност и запасите. (Със съкращения от Vesekiden.bg)