Агенция Франс прес Бунтовете в Молдова, протестите срещу Михаил Саакашвили в Грузия и хаосът в Украйна са сериозен удар върху надеждите на европейците да стабилизират тези страни от бившия СССР и може да затруднят предвидената за 7 май среща на върха на ръководителите на страните – членки на ЕС. След руско-грузинския конфликт от миналия август, който показа неустойчивостта на един регион, смятан от Европейският съюз за "съседски", европейците не спират да изразяват желание да го стабилизират. На срещата на върха през март ръководителите на страните – членки на ЕС, решиха да увеличат финансовата помощ за Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан и Беларус чрез проекта за "източно партньорство", чиято цел е да ускори икономическото развитие и демократизацията. Критиките на Русия С цел да насърчат тези страни, някои от които се надяват да се присъединят един ден към ЕС, европейците решиха да поканят техните ръководители на срещата на върха на 7 май в Прага, за да отбележат началото на „източното партньорство“. Това им навлече критики от Русия, която ги обвинява, че се стремят да "разширят сферата си на влияние" в един регион, за който самата тя претендира. Първоначално единственото несигурно нещо бе дали на срещата на върха ще бъде поканен беларуският президент Александър Лукашенко, ползващ се с репутацията на "бивш диктатор в Европа", след като ЕС постави като условие за неговото участие в срещата по-голямата демократизация на страната. Но с размириците в Молдова, заплахите на комунистическия президент Владимир Воронин да прибегне до употреба на сила и обвиненията му срещу Румъния (страна – членка на ЕС от 2007 г.) нещата се усложняват. От шестте страни "най-интегрираната" в ЕС, Молдова, "беше голямата надежда на източното партньорство", обяснява Нику Попеску, аналитик в Европейския съвет по външна политика, базиран в Лондон. Според него бързо влошаващата се политическа ситуация рискува "да подкопае цялото партньорство". "Колкото повече страни като Молдова станат авторитарни, толкова повече срещата на върха за „източното партньорство“ ще се превърне в среща между ръководителите на ЕС и малка група от автократи", смята Попеску. "Това не са мечтаните условия за лансирането на партньорството", казва Томас Валасек, директор на Центъра за европейски реформи. Украйна, друга страна, смятана за двигател на партньорството, е повече от всякога раздирана от противоречия между президента Виктор Юшченко и премиера Юлия Тимошенко. Освен това според Валасек "е напълно възможно обстановката в Грузия също да стане нестабилна" до 7 май след големия протест в четвъртък на опозицията срещу президента Саакашвили, който събра десетки хиляди души. Въпреки трудностите Валасек все пак смята, че ЕС трябва да продължи по същия път и да конкретизира "източното партньорство", по-необходимо от всякога. Брюксел да реагира по-бързо Нику Попеску е на мнение, че ЕС трябва да "реагира по-бързо и по-силно", ако иска да има тежест в региона пред лицето на Русия, която "препотвърди амбициите си през последните години". След като ЕС призова Кишинев за диалог с опозицията при "спазване на конституционните свободи" и възстановяване на "нормалните отношения" с Румъния, нито една визита на високо ниво не подкрепи това послание, изрази съжаление Попеску. Това позволява на Москва да извлече полза от развитието на събитията в Молдова, което ще превърне страната в "много по-удобен съюзник за Русия", отколкото за ЕС. Според белгийския университетски преподавател Танги Стрюи точно тази борба за влияния в региона между Русия и Европа, в която участват също Вашингтон и Анкара, води до нестабилност. "Нестабилност, която ще продължава с увеличаването на залозите в областта на енергетиката въпреки положителното отношение към източното партньорство, докато съответните сили не постигнат съгласие за нещо като финландизация на региона."