Не от днес или от вчера се оплаква бизнесът, че знайни и незнайни лицензионни, разрешителни, съгласувателни и какви ли още не режими източват и последната капка кръв на българския предприемач. Досега обаче не се забелязва някакво осезаемо раздвижване по въпроса. Дори напротив. Общинските власти тайно и полека-лека си въвеждат някакви регулации, чиято едничка цел е да се пълнят общинските хазни. Преди известно време министърът на държавната администрация се опита чрез съдебната власт да сложи на мястото местните дерибеи, но опитът му се оказа неуспешен. Сега всички са наясно: пари няма. Особено дефицитна е тази „стока“ по време на финансова криза. И е логично да се търсят всякакви начини за да се попълват бюджетните дупки. Само че да събираш 701 млн. лв. от административни такси и три пъти по-малко от мита, някакси е нелюбезно. Защото този, който плаща таксите /в нашия случай бизнесът/ и без това е затънал до гуша. Банките вдигат лихвите, пазарът свива поръчките, а държавата си е харесала позицията на „мълчаливия отказ“. Чиновниците сега може и да мълчат, но ще се видят в голямо чудо, когато съвсем изчезнат тези, които им изкарват заплатите.