Reuters След прегледа на здравословното състояние на американските топбанки, който ще приключи до края на месеца, администрацията на Обама може да се озове в неловко положение и да й се наложи да обикаля за волни пожертвувания из враждебно настроения Конгрес за още средства за финансовото спасяване. Тим Гайтнър смята, че правителството все още разполага със $135 млрд., останали от спасителния пакет на стойност $700 млрд., одобрен от Конгреса миналата есен. $135 млрд. обаче могат да бъдат похарчени много бързо в ситуация на банкова криза. Ако регулаторните „стрес тестове“ на 19-те най-големи банки открият значителен недостиг на капитал, Гайтнър скоро може да почука на вратата на изтощения от спасителни акции Конгрес. На въпроса на CBS News от 5 април дали финансовото министерство ще иска още пари, Гайтнър отговори, че „на този етап не можем да преценим. Отново нашият пръв приоритет сега е просто да се придвижваме според програмите, които Конгресът е приел, и да ги осъществим колкото е възможно по-бързо.“ Президентът Обама заяви пред Конгреса през февруари, че на администрацията вероятно ще са й необходими още пари, за да стабилизира финансовите пазари, чиито основи са разклатени от проблемните дългове. В проектобюджета Обама предвиди „запазено място“ за $250 млрд., които биха могли да дадат възможност на финансовото министерство да влее още $750 млрд. в американските банки. Конгресът обаче премахна тази клауза под натиска на безпокойството за огромните суми, хвърлени във финансовите компании, чиито изпълнители директори се радват на големи бонуси. Говорителят на Камарата на представителите Нанси Пелоси е посъветвала наскоро Белия дом да не иска повече пари, заяви запознат източник. Глад за пари „Повечето наблюдатели, които следят процесите отблизо, предвиждат, че администрацията ще трябва да се върне в Конгреса с искане за още пари“, коментира Дъг Елиът, бивш инвестиционен банкер и настоящ изследовател в института „Брукингс“ във Вашингтон. Елиът, чието изследване за банките и стрес тестовете излезе от печат миналия месец, заяви, че „никой не знае“ колко пари ще са необходими на банките, но най-вероятната сума се движи някъде около $250 млрд. След като излязат резултатите от стрес тестовете, банките, на които ще им е необходим капитал, ще имат още шест месеца да го наберат или да приемат финансиране директно от държавата. Ако администрацията установи, че на банките не им достигат само около $100 млрд., стрес тестът едва ли ще бъде сметнат за достатъчно правдоподобен, твърди Елиът. В същото време сума от около $500 млрд. би била „твърде плашеща“ и може да причини още по-голям срив на доверието, влошавайки и без това затрудненото състояние на банките, поясни той. Според банкови експерти Citigroup Inc и Bank of America вероятно ще са сред онези, които ще се нуждаят от допълнителен капитал въпреки твърденията им, че са в стабилна форма. И двете компании вече получиха спешна помощ от правителството. Председателят на Citigroup Ричард Парсънс заяви пред Ройтерс на 12 март, че не очаква ръководената от него институция да има нужда от още правителствени пари, защото „всъщност тя е една от най-добре капитализираните банки в света“. Главният изпълнителен директор на Bank of America Кенет Люис съобщи същия ден, че BoA е регистрирала печалба през януари и февруари и би трябвало да може да излезе от рецесията без допълнителна помощ. Трудни разговори на Капитолия „Не мисля, че точно сега ще стане“, отговори сенатор Джон Маккейн пред Ройтерс на въпрос склонни ли са законодателите да хвърлят още средства. Председателят на Комисията по финанси към Сената Макс Бокъс изрази вярата си, че Гайтнър ще може да се справи с парите, които са му останали от вече одобрения спасителен фонд. „Не мисля, че ще се върнат. Според мен правят всичко възможно, за да избегнат искането на още пари“, коментира демократът от Монтана пред Ройтерс. Ако управляваните от финансовото министерство средства се окажат твърде недостатъчни за тази задача, може да се потърсят други начини правителството да подкрепи банките, които са недостатъчно капитализирани. В края на март Комисията по банките към Сената одобри предложение за разширение на пълномощията на регулаторите да теглят заеми от финансовото министерство, за да се справят с многото очаквани фалити на банки. Постановленията, представени от сенатора от Републиканската партия Майк Крейпо от Айдахо, биха увеличили правомощията на Федералната корпорация за застраховане на депозитите (F.D.I.C.) да заема до $100 млрд. от сегашните $30 млрд. за подкрепа на банките. Освен това се предвижда увеличаване на лимита на Националната администрация за кредитните съюзи (N.C.U.A.) до $6 млрд. от $100 млн. за нестопанските кредитни съюзи. Клаузите също така позволяват на агенциите да превишават новите ограничения до края на следващата година до $500 млрд. за F.D.I.C. и до $18 млрд. за N.C.U.A. при извънредни обстоятелства. Не е ясно обаче дали администрацията ще следва именно тази линия дори ако Конгресът одобри промените навреме. В крайна сметка Гайтнър може да трябва все пак да се разходи до Капитолия, за да спечели на своя страна скептичните законодатели. В такъв случай „ще трябва да има прозрачност, ще трябва да има надзор, ще трябва да видим едно изцяло ново предложение, което би гарантирало, че знаем как са били разпределяни тези пари“, заяви бившият кандидат за президент от Републиканската партия Джон Маккейн.