Пазарът през последните няколко години беше надценен и банките отпускаха кредити при доста високи нива. За кв.м., който е струвал 1000 евро, трезорите покриваха 80% от стойността – т.е. 800, а останалите 20% бяха за сметка на кредитополучателя. В настоящия момент отпуснатият кредит отговаря на пазарната цена, т.е. между 700 и 800 евро. На практика, ако реши да продава, купувачът трябва да се прости с 20% собствени средства, които е вложил. За мен това са малко сделки и не мисля, че ще станат фактор на пазара. Другата причина е, че в народопсихологията на българина е заложено, че той би се отказал дори и от хляба си и от абсолютно всичко, за да запази имота си. Затова и не мисля, че сделките с ипотекирани жилища могат да формират ясна тенденция. От една страна е вярно, че за банките е важно да имат платежоспособен купувач, но, от друга страна аз не мисля, че в такива случаи за трезорите този нов купувач ще бъде в нови по-добри условия. Старият е бил вече веднъж одобрен, а да бъде одобрен новият, е вече много по-трудно. Това доказва и защо офертите, които излизат от банките, са малко. Очаквам и още по-голяма корекция на цените, защото ако това не се случи, пазара няма да се отрезви и ще настане пълна стагнация. Има сериозен спад на цените, до нива от 2005 г. – 2006 г., а секторът е прекалено объркан и се диктува изцяло от хората, които имат възможност да купуват. На практика не може да се говори за реално сключване на сделки. Купувачите умело успяват да предоговарят цените, като има сделки, чиято стойност спада с около 30-35% от първоначалната. Но като цяло не може да се каже с колко може да се коригира ножицата между търсене и предлагане, защото в различните райони процентът е различен. Отделно основните продавачи се опитват да запазят цените от 2008 г., което поражда и сериозни противоречия.