Прокуратурата не може да предяви обвинение към т.нар. братя Галеви, защото от десетина дни адвокатите на известните дупнишки бизнесмени Пламен Христов и Ангел Галев не вдигат телефоните си, стана ясно вчера. Това е само една от дребните хитринки, с която и подсъдимите, и техните защитници от години разиграват съдебната система. И децата вече знаят, че много от значимите съдебни дела у нас се отлагат, защото някой се е „разболял“ или пък е нередовно призован. В западната преса ни иронизират, че България е страната с „най-болнавите престъпници в Европа“. Странното обаче не е в това, че някой адвокат или подсъдим иска делото му да се проточи във времето. Странното е, че евтините трикове, които се използват за тази цел, са добре известни от години, не блестят с особена оригиналност, но въпреки това минават. Тенденцията е още по-тревожна, защото „болните“ адвокати или свидетели обикновено бавят знакови дела, които се следят с особен интерес в Брюксел и заради които твърде често страната ни получава критики. Правосъдието наистина е консервативна система, но липсата на реформи, които поне отчасти да ограничат умишленото бавене на съдебни дела, логично поставя и въпроса дали самата система не е прихванала нещо от „болнавите“ български подсъдими. Още повече че е неуважително и към българския съд млади и здрави мъже и жени да размахват болнични листове пред магистратите. В крайна сметка самите съдии и прокурори отлично знаят, че по този начин им пробутват стари номера. Толкова стари, че на никого вече не са интересни.