Станка Динева В агенциите за недвижими имоти вече се говори, че банките са „излели“ огромно количество новопостроени сгради, които не могат да бъдат продадени бързо. Почти всички са построени с банкови кредити. Връщането им обаче се бави, защото продажбите са се доближили до точката на замръзване. Свиването на производството в реалната икономика пък превърна в нередовни платци десетки хиляди българи. Прогнозите сочат, че техният брой ще расте. Все повече хора се оплакват, че имат поне 3-4 просрочени вноски по заемите си. Съгласно действащата допреди седмица Наредба № 9 на БНБ за класифициране на т. нар. проблемни заеми банките трябваше вече да са предприели мерки за придобиване на ипотекираните имоти. Факт е обаче, че много от трезорите си затварят очите дори и при 5-6 просрочки. Причината е, че ако следват стриктно буквата на закона, може да се окажат най-големите собственици на недвижими имоти в България. Проблемът е, че съгласно нормативната уредба те нямат право да притежават повече от три години собственост, която не е пряко свързана с тяхната дейност. Строгите изисквания остават „Дадохме възможност на банките за малко по-голяма гъвкавост. Неизбежно е, когато има криза в реалния сектор, да има проблеми с обслужването на кредити, които са договаряни при по-различни условия. Отпускането е в рамките на разумен марж и все още е в диапазона на по-строгите изисквания. На този етап това е достатъчно“, заяви за „Класа“ Димитър Костов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“. Съгласно статистиката на централната банка в края на февруари тази година просрочените над 90 дни кредити са 3% от всички теглени заеми. Спрямо края на 2008 г. те са се увеличили с 32%, но пък тогава невърнатите навреме пари са били 2,27%. Много по-нисък е бил този процент през 2007 г. - едва 1,91%. Независимо че на повърхността не личи задълбочаващият се проблем с връщането на кредитите, в последния ден на март централната банка увеличи сроковете за класифициране на заемите като лоши. Досега в графата на загубите се включваха кредити, чийто просрочени вноски са над 3 месеца. Новите разпоредби вдигат този срок над 6 месеца. По думите на управителя на БНБ Иван Искров промените в наредбата са задължителни, тъй като трезор № 1 отчита промените в икономическите условия не само у нас, но и в цял свят. Банките вадят живи пари от оборот Разхлабването на мерките срещу неизрядните платци облагодетелства не само кредитополучателите, но и банките. Те са длъжни да заделят провизии за целия размер на необслужвания заем, ако има проблеми с неговото обезпечение. А това означава посред кризата трезорите да извадят от оборота си голямо количество живи пари. Големият плюс е, че БНБ дава право на кредитните централи да удължат с до 2 години срока за връщане на заемите. В новите разпоредби трезор № 1 изрично е посочил, че ако до влизането в сила на промените това вече е направено, няма да има пречка да се договори нов срок за погасяването на кредита. „Договорено удължаване на срока по чл. 13, ал. 3, т. 1 е удължаването на срока, извършено след влизане в сила на тази наредба“, пише в последната редакция на наредбата. Според централни банкери гражданите, които имат затруднения да връщат заемите си, трябва бързо да поискат разсрочването им. И да се възползват от това, че БНБ разхлаби за малко кредитната примка около шията им. Не го ли направят, рискуват да изгубят дома си.