Юлияна Николова, директор на Европейския институт Европейската комисия ни каза, че едва в края на май може да се говори за евентуално отблокиране на 115-те милиона евро по ИСПА. Това става малко след като отвсякъде бяхме убеждавани, че няма проблем. Говореше се как ще пристигнат парите от техническата помощ, които са за южната част на магистрала „Люлин“. Въпреки оптимизма на българските власти, които бяха сигурни, че всичко ще е наред. Комисията имаше две изисквания – да предадем докладите в определения срок и работещ Закон за конфликт на интереси. Всички знаят, надявам се, че цялата трагедия с парите и спирането им тръгна от пътния фонд именно заради възлагането на поръчки при конфликт на интереси. Оказа се, че тук, в България, това не притеснява никого. Дори се стигна до там да ни убеждават, че това да даваш поръчки на „братко“ и „батко“ не било конфликт на интереси, а добра икономическа оферта. Комисията поиска да се предприемат мерки и да се направят проверки, за да се спре тази порочна практика. Депутатите приеха такъв Закон за конфликт на интереси, но действието му бе отложено във времето. Забавихме се повече от допустимото Документите, които Комисията поиска от нас, бяха забавени повече от допустимото и извън срока, даден от Брюксел. Има сериозни съмнения и опасения, че освен това законът е декларативен и няма да върши работа. Сега всички са обърнати единствено към предстоящите избори. В момент на криза, когато всяка инвестиция би могла да съживи икономиката, при нас, заради закъснялото даване на необходимите сведения, закъсняването на прилагането на закона, липсата на политическа воля и регламентиране на нещата, свързани с публичните пари, се стоварва върху българския данъкоплатец. Той е този, който губи от всичко. Вече не съм оптимист, колкото и да ми се иска. Няма нещо, което да дава основание за особен оптимизъм по отношение на средствата от Европа, за които говорим. От управляващите продължава да не се излъчва никакъв позитивен сигнал, особено сега преди изборите. По-точно казано е, че няма колективен сигнал. Има някакви усилия, които като че ли са извън цялата дейност на управляващите. На фона на огромната корупция и проблемите усилията на вицепремиера Меглена Плугчиева и на министър Гергана Паси са малки и не водят до решения, свързани с общата политическа воля и решаване на основните въпроси. Ако нещата се вършеха колективно и в името на общото, документите щяха да са предадени, конфликтите на интереси – изчистени, а законът – работещ и нямаше да трябва отново да чакаме до края на май, за да разберем какво ще се случи. Факт е, че в момента България е страна-член и не може да бъде санкционирана, ако не предприеме нужните действия, които са поискали от ЕК, освен когато става въпрос за нещо, записано в Договора за присъединяването ни към ЕС или договорите на ЕС. Само по тях може да бъдат санкционирани държавите- членки, ако не са изпълнили определените текстове. Оперативните програми може да не получат оценка за съответствие В този случай обаче оперативните програми няма да получат оценката за съответствие. Те няма да бъдат одобрени или в най-добрия случай ще се забавят средствата, докато нещата не се приведат в съответствие с изискванията на Европейската комисия. Не всички държави имат закони за предотвратяване конфликта на интереси, но всички държави работят сериозно за недопускане на такива. Поради споменатите вече гафове от България изискването за наличие на закон е предварително условие за предоставяне на фондове от ЕС. Това, че ни спряха средствата и не е ясно кога и дали изобщо ще ни бъдат отпуснати, е само по себе си санкция за страната ни и много ясен сигнал към управляващите. То е достатъчно да ни лиши от средствата, с които в този момент бихме могли да подкрепим икономиката на страната си.