Мила Григорова Приоритетите на българина напролет са да стегне и разкраси дома си и да отиде на хубава почивка през лятото. Това показват данни от специално социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, проведено по поръчка на вестник „Класа”. Последните сондажи на общественото мнение на ББСС „Галъп интернешънъл” сочат, че българите са на мнение, че световната финансова криза вече е и наш проблем. Притесненията за нивото на безработицата и състоянието на икономиката се задълбочават. Попитахме хората за какво събира пари тяхното семейство, т.е. какви са непосредствените им финансови грижи и планове. Истината е, че българите продължават да имат както грижи, така и планове, нямащи много общо с финансовата криза. На първо място, изследването регистрира категорична промяна в пазарното поведение на хората. Дългото събиране на пари за популярните навремето символи на благополучие и престиж - големи цветни телевизори и стереоуредби, днес минава на заден план, с широкото разпространение на лизингите и заемите. Днес 8% от цялото население декларират, че са закупили стока на лизинг, а 21% пък казват, че имат банков кредит. Друг фактор са и големите намаления, които хипермаркетите за техника у нас правят особено около празници. С тези улеснения българите почти не чувстват трудност да се запасят с телевизори, микровълнови печки и т.н. 65% от хората заявяват, че не събират пари за нещо конкретно. Този процент почти съвпада с процента на хората, които твърдят, че след като покрият основните си нужди на месец, не им остават никакви свободни пари – 61% заявяват, че не им остава нищо или им остават до 50 лв. максимум на месец. Логично, най-много събират пари за конкретни неща, тези, които имат възможност да отделят, т. е. хората с висок материален стандарт – 60% от тях имат по над 200 лв. свободни пари на месец. Най-масово населението спестява за ремонти и обзавеждане. 15% сред пълнолетното население се стреми да приведе дома си в по-уютен, по-красив или по-практичен вид. На второ място по приоритет на целевите спестявания са пътуванията – почивки, екскурзии в България или в чужбина и здравните грижи за по-сериозни суми като зъболечение, очила и т.н. За тези две неща събират 6% от пълнолетното население. На трето място е фаворитът от началото на прехода – черната и бялата техника – телевизори, хладилници и т.н. Целта на спестяванията се намира в пряка зависимост от материалния стандарт на българите. Единственото нещо, което обединява хората с ниски и високи доходи, е стремежът им да се чувстват по-добре у дома си – да ремонтират и преобзаведат жилището си – това е най-предпочитаното спестяване сред всички социодемографски и икономически подгрупи на населението. Хората, живеещи под средното за страната ниво, събират пари за техника и по-важно – за здравни грижи (зъболечение, очила и др.) или за решаване на по-сериозен здравословен проблем като например операция на член от семейството или пък лекарства. Хората, с по-големи материални възможности от средното за страната ниво, събират пари за доста по-различни неща. Те успяват да решат здравословните си проблеми с текущите си доходи и както се казва, „надмогнали са масрафа”. Приоритети за тях са почивките и екскурзиите, забавленията, покупката на по-нова и по-хубава кола (не просто кола, защото 77% от тези хора вече притежават автомобил). В Топ 5 на хората с висок материален стандарт са и инвестициите в бизнес. Така наречената средна класа у нас се намира по средата и по този въпрос – предпочитанията й се застъпват донякъде и с предпочитанията на богатите и на бедните. Допирните точки с хората под средното ниво са в стремежа им да спестят пари за техника и за зъболекар или друг тип грижи за здравето. Съвпадение в приоритетите на средни и богати пък има по отношение на събирането на пари за пътувания и за бизнес. Изследването е проведено през първите дни на месец март, национално представително е и обхваща 1004 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.