Петкан ИЛИЕВ На първата антикризисна среща през ноември миналата година във Вашингтон представителите на Г-20 обещаха, че на бъдещата лондонска среща ще бъдат приети конкретни съвместни мерки за противодействие на финансовата и икономическата криза. Срещата в Лондон вече е минало и на практика нищо ново извън очакваните новини не се случи. Никакви атрактивни мерки за борба с кризата не видяха бял свят, а беше оставена вратичка за следващото заседание на финансовите министри от Г-20 в Шотландия през ноември. Това е показателно, че според участниците в срещата кризата едва ли ще започне да заглъхва през тази година. Въпросът е дали страната ни ще почувства ефекта от лондонските мерки? На първо място, лидерите на 20-те водещи държави в света постигнаха съгласие да предприемат мерки за стимулиране на глобалната икономика и подпомагане на най-пострадалите от кризата държави, на обща стойност 1,1 трилиона долара. Лидерите на страните от Г-20 се споразумяха да заделят ресурси на разположение на МВФ за $750 млрд. Ако българското правителство приеме решение за сключването на ново предпазно споразумение с МВФ, то може да се «облажим» директно от отпуснатите на фонда пари. Според Красимир Катев, докато все още имаме голям кредит на доверие от МВФ, трябва да се договори предпазно споразумение за срок около 3 години в размер на поне 3-4 млрд. евро. Всяко разумно правителство, според бившия зам. финансов министър, би договорило дискретно подобна помощ. Друг е въпросът, че това няма да стане през мандата на сегашния кабинет. На второ място, Г-20 обяви, че ще подкрепи глобалната търговия и инвестиции и  ще се противопостави на протекционизма. За отворения характер на българската икономика подобна мярка може само да допринесе ползи за българските фирми, защото това ще облекчи достъпа на родни стоки и услуги на чуждите пазари. Все пак трябва да се има винаги едно наум, защото преди 6 месеца Китай заяви, че „е необходимо да се ограничава търговския и инвестиционния протекционизъм”, но в същото време веднага след вашингтонската среща на Г-20 китайската страна стана лидер по въвеждането на нови вносни мита. На трето място, на лондонската среща беше постигнато и съгласие за засилване на финансовия контрол и регулации. За целта ще се създаде Съвет за финансова стабилност (FSB)  със засилен мандат. Той ще трябва да си сътрудничи с МВФ, като ще предоставя информация за ранно предупреждение относно макроикономически и финансови рискове, както и необходимите мерки за решаването им. Освен това ще бъдат променени и регулаторните системи на отделните държави. За България това означава, че освен валутен борд ще ни наблюдава и финансов Big brother. До известна степен това може да бъде плюс, защото означава съгласие за разширяване на регулирането и надзора над всички важни финансови институции, инструменти и пазари, вкл. хедж фондовете. А знаем до какво доведе прекаленият либерализъм в средата на 90-те години – хиперинфлация и финансов крах. Тоест либерализацията и развитието на финансовите пазари в България без „финансов Big brother” може да доведе до криза в сектора дори и в условията на паричен съвет. На четвърто място, лидерите на Г-20 се обединиха около мерки, свързани с предприемането на действия срещу страните, които не сътрудничат на международните финансови регулатори, вкл. и т. нар. данъчни убежища. Офшорните територии попаднаха в прицела на световните лидери, тъй като очакванията са, че икономическата криза ще накара редица компании и физически лица да „отклонят” към скритата икономика между 200 и 500 млрд. долара. А данъчните убежища са притегателна сила за подобни пари. За България това също би било от полза, защото голяма част от чуждестранните инвеститори се прикриват зад гърба на т.нар. офшорки, което затруднява следенето и оптимизирането на паричните потоци в икономиката. Отпадането на „банковата тайна” само би изкарало на светло подобни пари. В крайна сметка, надеждата, че на лондонската среща на Г-20 светът ще получи лекарства против кризата, се оправда частично или с други думи нищо ново под слънцето.