Заради инцидентен взрив на газова тръба в Молдова страната ни отново не получава нужните количества газ. Проблемът сега обаче не е политически, нито корпоративен, а чисто амортизационен. Но независимо какъв е характерът му, факт е, че доставките на синьо гориво за България отново бяха намалени. Така само два месеца след януарската газова криза у нас отново се виждат проблемите, причинявани от безалтернативността на една тръба. Поради ред обстоятелства статуквото няма да се промени още поне година и половина – най-малкото защото се изисква технологично време, за да се построят алтернативни газови връзки. Връзки, за които се говори от толкова много време и за които толкова малко е свършено. Дори и от Българския енергиен холдинг си признаха, че в случай на криза следващата зима отново ще разчитаме само на газохранилището край Чирен. Поредният изпитан страх, че драмата може да се повтори, определено не радва никого. Не бива обаче и да тръгваме да искаме пак пари от ЕС или да напираме за пуск на спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Защо ли? Просто защото подобни решения няма да ни свършат истинската работа с диверсификацията на трасетата и изграждането на алтернативна тръба за доставки на газ. За нея са нужни действия сега, а не молби за преразглеждане на договори.