Темата за децата в домовете отново стана актуална. Вчера социалният министър Емилия Масларова откровено призова за синхрон между институциите, призвани да решават проблемите на беззащитните малчугани, лишени от родителска грижа. Ден по-рано президентът Георги Първанов се възмути, че парламентът бави приемането на новия Семеен кодекс, от който зависят осиновяванията, респективно шансът на много деца да се сдобият със семейство. И всичко това – без да има филм като „Могилино“, например! Наистина е похвално желанието на властта да се погрижи за онези, които по ирония на съдбата са били изоставени от собствените си родители! Само че дали го прави по най-добрия начин?! Категорично не! Затова ден през ден гръмва по някой скандал - я за педофил, който шета из сиропиталищата и примамва невинни жертви, я за пребито от възпитател дете, я за невръстни проститутки, отгледани в социален дом. Да не говорим за окаяното здравословно състояние на децата, лишени от родителска грижа, и за още по-окаяното им образование. Къде е разковничето на проблема? В опростяването на схемата. Далеч не са необходими чак толкова много институции, на които им е вменено да се грижат за децата в риск – министерства, агенции, областни дирекции и пр. Които, вместо да го правят, си прехвърлят отговорностите една на друга. Достатъчна е една социална служба на местно ниво, която да си върши работата и да се отчита на кмета и на социалния министър. Така от прекалено раздутата верига от чиновници, които уж се грижат за децата, ще отпаднат куп щатове. И държавата ще спести куп пари!