Татяна Буруджиева, социолог Има аргумент в това да бъдат равни условията за всички политически субекти, които влизат в предизборната надпревара - както за отделната партия, така и за коалиция. И в двата случая това са самостоятелни политически субекти, които ще участват в изборите. На коалициите трябва да се гледа както на отделните партии. Зад предложението за по-висока бариера за коалициите явно стоят определени политически интереси. Не бива да се забравя, че в българския политически живот не за първи път се правят предизборни коалиции и с вдигането на бариерата се търси начин технологически да се повлияе на структурата на бъдещия парламент. В т. нар. твърди избирателни ядра сигурно съществува нагласата, че непременно трябва да спечели „моят човек“. Но на онова ядро от 20–30 процента избиратели вдигането на бариерата едва ли ще повлияе. Бариерата няма да повлияе на онези избиратели, които са решили да гласуват. За резултатите от предизборното състезание много по-голям ефект ще имат езиковите аргументи на участниците в изборната надпревара, отколкото бариерите. Сега е много трудно да се прогнозират резултатите, но ако управляващите не пипнат процентната бариера за влизане в парламента, бъдещото Народно събрание може да бъде доста по-многолюдно и разнородно от сегашните социологически предвиждания. Възможно е в него да има не само четири партии, а да влязат между 5 и 7 политически субекта – отделни партии и коалиции. Възможно е и нещо друго – дори и да бъде вдигната бариерата, тя да се прескочи от някои партии и коалиции, за които сега се смята, че не биха могли да я прескочат.