Джеймс Сафт Колумнист на Ройтерс Доларът е и ще остане валутата на САЩ, както и техен собствен, но и на всички останали страни проблем. Идеята за създаването на глобална валута, която Китай подкрепи миналата седмица, е интересна, има своите заслуги, но просто няма да се осъществи в близко бъдеще. Желанието на САЩ да се доберат до кацата с меда, каквато е позицията на световна валута, ще е твърде голямо, особено предвид необходимостта им да финансират сравнително евтино огромни количества дълг. Но и практическите въпроси са ужасяващи, макар да няма все още консенсус. В понеделник шефът на Китайската централна банка Чжоу Сяочуан призова за създаването на нова „свръхсуверенна“ глобална резервна парична единица в защита на паричния механизъм, наречен Специални права на тираж (SDR) на Международния валутен фонд (МВФ). Подкрепа от нововъзникващите икономики Изказването на Чжоу подкрепя призива на Русия от миналата седмица, когато страната даде признаци, че ще повдигне въпроса по време на предстоящата на 2 април среща на високо равнище на Групата на 20-те в Лондон. Той заяви, че идеята се приветства от икономиките на нововъзникващите пазари, включително Бразилия, Индия, Южна Корея и Южна Африка. Няма съмнение, че текущата система поражда нестабилност, но се радва и на големи ползи. Окопаването и придържането към нея позволява на САЩ и някои други страни да избягват трудния избор и плащането на реални пазарни цени за икономическите си решения. Нищо чудно, че президентът Обама безцеремонно отхвърли идеята. „Не вярвам, че има нужда от глобална валута“, каза той, определяйки долара като „извънредно силен точно сега“. Именно. Твърде силен в известна степен, особено ако се замислим за предстоящия ефект както от количественото улесняване, така и от огромните дългосрочни нужди за финансиране на разходите по възникналите дългови разхищения и все по-увеличаващите се спасителни планове за разчистване на последиците. Всъщност можем да кажем, че „извънредната“ сила на долара може да бъде изцяло обяснена, когато вземем предвид факта, че чуждите централни банки продължават да трупат огромни резерви от тази валута и че той е международният посредник за размяна на суровини и енергия, реално поне, щом става въпрос за световна търговия и финансово посредничество. В сряда финансовият министър Тим Гайтнър заяви, че щатският долар все още е световната резервна валута и още дълго ще продължава да е така, но изрази готовност за по-голямо използване на специалните права на тираж на МВФ. Централната роля на долара има две основни приложения – и двете са доста нелицеприятни, но много съблазнителни за участващите. За САЩ това е един вид аванта по отношение на дълговото финансиране. Хората купуват и държат повече съкровищни бонове, а САЩ получават по-евтино финансиране, отколкото в противен случай. Разбира се, това е нещо като барман алкохолик, който получава отстъпка на работа – реална полза, но не съвсем. Това означава също, че дори ако САЩ имат волята да премахнат пословичната купа за пунш или девалвират долара, невинаги има контрол, тъй като онова, което правят в случая с късия край на кривата на лихвения процент, може да бъде объркано от чуждестранни покупки, които държат дългия край и разходите по финансирането ниски, а долара висок. Единна валута за всички ни? Щатският статут на резерва също така отваря възможност за меркантилни страни, като например Китай, да държат собствената си валута евтина, трупайки огромни доларови запаси и тъпчейки насила американската дойна крава с евтин кредит, с който тя да купува внесени стоки. Това може и вече да не е валидно, тъй като всичките стомаси на кравата са пълни, а млякото е все по-малко. Съблазнителна е и идеята да се трупа резерв като защита срещу лоши времена и горчивото лекарство на МВФ. Много азиатски лидери като че ли обещаха тържествено след 1997 г., че ще направят, каквото е необходимо, а то често включваше трупането на доларови резерви, за да се избегне необходимостта от посрещането на шефа на МВФ на летището и гълтането на придружаващата го рецепта. Това по-скоро показва, че старата система, при която щатският долар е световната валута за резерв, умира, но аз се съмнявам, че ще се даде без бой и със съдействие от нациите, които са готови да отстъпят част от своя суверенитет дори за една още по-добра кауза. Удивително е и окуражаващо, че Китай говори за отстъпване на контрола върху част от активите си от чуждия си резерв на ръководството на МВФ, но аз трудно си представям това да се случи скоро. Така че ще трябва да преживеем следващите една или две години без глобална парична единица, а световните дисбаланси ще се регулират според текущата система. Най-доброто ми предположение е, че нещата всъщност се движат в правилната посока, малко или много. Доларът трябва да отслабне в резултат на политиката на САЩ, дори без умишлен натиск надолу от страна на Китай. Азиатските страни износителки като цяло ще претърпят по-бавно увеличение на държавния резерв, което трябва да се преведе като намалели доларови притоци към долара и съкровищните бонове. Това ще е болезнено при всички положения. Китай и други страни ще претърпят намаляване на инвестициите си, тъй като ще трябва да устоят на желанието да продават заради спада. За САЩ процесът по въвеждането на валутната политика и плащането за фискалната ще бъде още по-труден. Така че сбогом и може би добре, че се отървахме от доларовата хегемония, но не очаквайте на нейно място бързо и лесно да се появи стабилна система на световно сътрудничество.