Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“ Вече за всички е ясно, че световната икономическа рецесия засегна и България. Общественото мнение у нас, традиционно настроено песимистично по въпроса за потенциала и състоянието на българската икономика, доста бързо се върна към позабравените в последните няколко години страхове, че ни очаква ако не икономически колапс, то поне нещо много лошо в оставащите месеци до края на годината. Както показват резултатите от специалното социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по темата, над 70% от хората у нас сериозно се притесняват от задълбочаване на негативните ефекти от световните финансови трудности за страната ни. Въпреки това все пак как хората усещат кризата не „по принцип”, а конкретно във фирмата, където работят? Оказва се, че положението не е чак толкова трагично. Ако мнозинството анкетирани българи твърди, че страната като цяло е засегната от кризата повече или по-малко, то доста по-малко са тези, които виждат вече по месторабота конкретни негативни последствия. Под 20% смятат, че фирмата или институцията, в която работят, вече е сериозно засегната от кризата. Около 27% подозират, че вероятно фирмата им е засегната, останалите не знаят или се надяват на нещо по-добро. Логично, работещите в бюджетния сектор, чиято дейност не зависи ежедневно и пряко от пазара, поръчките, износа, са най-малко притеснени. Под 10% от държавните служители са на мнение, че кризата ще ги остави без работа, институцията им ще бъде засегната сериозно и т.н. На другия полюс са хората, които работят на свободна практика или имат собствен бизнес: при тях свиването на пазара е съвсем реално и е сериозен източник на тревоги. Негативните очаквания в тази група произтичат най-вече от неизвестността за близкото и по-далечното бъдеще, отколкото от рязко спадане на жизнения им стандарт тук и сега. Както се казва, ако може със спринт да се премине през неколкомесечни временни затруднения, не е толкова лошо. Но ако се окаже бягане на дълго разстояние, то тогава ситуацията е съвсем друга. По най-чувствителния въпрос: съкращения, безработица, намаления на заплати, настроенията са по-скоро умерено песимистични. 16% се боят реално да не загубят работа, което е и много, и малко. Най-силно притеснени от загуба на работата си са работещите в частни фирми/предприятия. Особено силни страхове от взрив на безработицата има сред хората с основно или по-ниско образование (29%), както и в селските райони – една четвърт от работещите там мислят, че реално ги заплашва съкращение. Това са и хората, които по принцип (дори и без криза) са най-застрашени от безработица, и то дълготрайна. Съответно по-високо квалифицираните, хората с материален стандарт над средния, не са толкова притеснени. 74% от тях заявяват, че не чувстват никаква заплаха за работата си. Като правило това са хора с висше образование и една значителна част от тях живеят и работят в столицата и най-големите градове. Логично, от съкращения и безработица се страхуват най-много работещите в производството, в търговията и услугите мненията са по-умерени. Около 17% от работещите българи заявяват, че в тяхната фирма/предприятие вече е имало съкращения в последните няколко месеца. Всеки десети пък заявява, че работодателят му е бил принуден да намалява заплатите или да пуска служители в принудителен неплатен отпуск като превантивна или реално антикризисна мярка. Тези резултати могат да се четат с очите на песимиста, който винаги ще твърди, че чашата с вода е наполовина празна. Могат да се четат и през погледа на оптимиста: все пак има вода в чашата, и то до половината. Ясно е обаче, че най-добрият начин за лично справяне с кризата е на нея да се гледа реалистично. Ако всеки се опитва съвсем конкретно да се оправи в това, с което се занимава, най-вероятно всички ще се оправим. В рамките на възможното. Изследването е проведено през първите дни на месец март, национално представително е и обхваща 1004 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.