ДПА Падането на Берлинската стена през 1989 г. имаше дълбоки последствия - както положителни, така и отрицателни - и за бившите азиатски сателити на Съветския съюз в Индокитай - Виетнам, Лаос и Камбоджа. През 1975 г., след военния разгром на САЩ, страните от Индокитай решиха да заложат на комунизма, но още в началото на 80-те години на миналия век се появиха първите пукнатини в системата. На кървавия ултрамаоистки режим на Пол Пот в Камбоджа бе сложен край през 1979 г. с военната интервенция на Виетнам. Малкият Лаос, където имаше много малко компании за национализиране, продължи да получава помощ от Запада и още през 1981 г. се отказа от усилията да налага контрол върху цените, а към средата на 80-те години започна да говори за "нов начин на мислене". През 1986 г. Шестият партиен конгрес въведе реформистката политика, известна като "нов път", с което бе поставено началото на прехода към пазарна икономика. Смяната на курса бе реакция на икономическата криза, в която бе изпаднала страната, но бе повлияна и от икономическите реформи в Китай и от политиката на "перестройка" на Михаил Горбачов в тогавашния СССР. Краят на догмите Падането на Берлинската стена ускори икономическите реформи в района на Индокитай и едновременно с това послужи като политически сигнал за комунистическите лидери. "Най-силно влияние върху Виетнам по онова време оказа фактът, че събитието накара хората да престанат да гледат на социализма като на непреходна форма на обществени и икономически отношения", заяви виетнамският историк и член на Националното събрание Зунг Чуонг Куок. Той бил във Франция, когато Берлинската стена падна. "Това разкри изключително големи възможности за виетнамците", изтъква той. В икономическата сфера разпадането на съветския блок в Източна Европа през 1989 г. помогна да се стабилизира "новият начин на мислене". "Най-сериозното последствие бе, че икономическите реформи във Виетнам получиха стимул за прогрес", заяви Лезан Зоан, бивш директор на виетнамския Институт за управление на икономиката. Но на политическо равнище разпадането на съветския блок разпали страховете, че икономическите и социалните реформи, които бяха започнали във Виетнам, ще доведат и до сваляне на режима. За съседна Камбоджа краят на виетнамската окупация през 1989 г. създаде възможност за травматизираната и дълбоко разделена нация най-сетне да се помири с ужасното си минало и да сложи край на гражданската война. "Истината е, че без присъствието на ООН Камбоджа щеше да се управлява от монолитна властова структура, също като Лаос и Виетнам. Но ООН не може да контролира нито армията, нито онези, които се стремят към все повече власт", заяви за ДПА политическият наблюдател Чеа Ванат. Две десетилетия след падането на Берлинската стена и Виетнам, и Лаос остават под контрола на съответните комунистически партии. Междувременно икономиката и на трите страни, стимулирана от външна помощ и преки чуждестранни инвестиции, през последните 20 години процъфтява, макар и те вече да усещат последствията от глобалната финансова криза. През 2008 г. брутният вътрешен продукт в Камбоджа и Лаос се увеличи със 7 на сто, а във Виетнам - с 6,2 на сто, главно благодарение на износа за западни държави. През 1988 г. Съветският съюз поглъщаше половината от търговския стокообмен на Виетнам, който носеше на страната по 2 милиарда тогавашни рубли годишно. Дружбата с разпадналия се съветски блок донесе и някои ползи. Германското правителство например се възползва от приятелските връзки на Ханой с бившата Германска демократична република - страна, на която Виетнам вярваше толкова дълбоко, че й разреши да печата националната парична единица.