На фона на световната финансова криза, която всеки ден все по-осезаемо усещаме и ние, редовите български избиратели, първите мъже в страната ни имат неотложната и спешна задача да отчетат пред ЕС реални резултати в битката с незаконното забогатяване на някои персони у нас. И не само това – Брюксел иска по този повод от България влезли в сила присъди и енергични действия на всички власти за максимално изолиране на рушветчийството. Ето и някои неотложни приоритети, които ние, като представители на четвъртата власт, поставяме на вниманието на институциите. 1. В края на миналата седмица правителството обеща да излее над 250 млн. лв. в подкрепа на икономиката, общините и създаването на нови работни места. Лошо няма. Добре би било обаче, когато се решава за финансирането на такива мащабни проекти, да има и предварителна дискусия и допитване за приоритетите. В противен случай винаги ще остава съмнението, че пари се насочват избирателно към определени сфери и места, а целта е предизборно „зарибяване“. 2. Крайно време е да спрат политическите назначения на шефове в Държавен фонд „Земеделие”. Защото всеки нов началник поставя нови, макар и негласни правила, надолу по веригата. Експертите, които оценяват проектите, живеят в постоянен стрес от поредна кадрова метла. А докато текат политическите пазарлъци, хора със сериозни инвестиционни проекти, например по САПАРД, затъват в неплатежоспособност заради непогасени дългове и наказателни лихви върху тях. Впрочем въпреки обещанията, че в най-скоро време ще има титуляр за САПАРД, такъв все още не е официално назначен. Назначението на бившия банкер Георги Желев, който спечели конкурса за зам.-шеф на ДФ "Земеделие" с ресор САПАРД, се бави три седмици. Той беше одобрен от управителния съвет на фонда на 9 март, като преди това министър Валери Цветанов се беше допитал дори до Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), за да се предотврати евентуален конфликт на интереси при бъдещия шеф на САПАРД. 3. Заради корупция и конфликт на интереси във вече бившия фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ и заради далаверите на Веселин Георгиев ЕК ни блокира 144 млн. евро по програма ИСПА за пътища. Бившият шеф на пътния фонд беше уличен в конфликт на интереси, след като стана ясно, че е дал поръчки за 120 млн. лв. на фирма, управлявана от брат му. За да покажем пред Брюксел, че все пак вършим някаква работа, фондът беше прекръстен в Национална агенция „Пътна инфраструктура“ и новото ведомство отиде под крилото на премиера Сергей Станишев. Делото срещу Веселин Георгиев, което беше насрочено за 10 март бе отложено за 22 април, защото Георгиев влезе в болница. 4. На 28 март отложиха делото и срещу братята Красимир и Николай Маринови, т.нар. Маргините, за след шест месеца. Процесът срещу тях се наблюдава с голям интерес, тъй като те са обвинени в подготовка на убийствата на финансиста Никола Дамянов, ген. Любен Гоцев и Иван Тодоров – Доктора. Маргините са сред основателите на бившата силова групировка СИК. Делата срещу тях са от октомври 2005 г., но до сега няма развитие заради здравословното им състояние. 5. Друго знаково дело е срещу Валентин Димитров – Топлото, обвинен за източване на 6 млн. лв. от столичната „Топлофикация“ заедно с още шестима души. Делото срещу него е от 2007 г., след като проверка през 2006 г. установи, че са били осчетоводявани като разходи на дружеството покупки на джакузи, скъпи френски сирена, шампанско, минерална вода и вино. 6. Очакванията към ДАНС също са големи. Тези дни гръмна скандал с икономическия експерт на ГЕРБ Тошко Тодоров, за който има данни, че е участвал в схеми за източване на ДДС в особено големи размери. Стана ясно, че Тодоров е назначен в българското ФБР въпреки тези данни и сега шефът на агенцията Петко Сертов трябва да дава обяснения. Парламентът отложи за 27 март приемането на промените в закона за конфликт на интереси заради липса на кворум. Този закон е много важен, защото ако не бъде приет, спрените евросредства не могат да бъдат отблокирани. 7.Хаосът в здравеопазването също е пълен. Управляващите още не могат да овладеят ширещата се корупция в сектора. Според проучванията нерегламентираните плащания за здравеопазване са около 1,5 млрд. лева годишно. През лятото пък се очаква сериозен дефицит в здравната каса, тъй като в нея постъпват твърде малко средства. Проблемите стават още по-сериозни и заради невъзможността на много болници да се самоиздържат и голямата им задлъжнялост, като 22-ро ДКЦ в София е просто поредното доказателство за това. На практика държавата е абдикирала от много болнични заведения. Все още не е актуализиран и списъкът с лекарствата, които се финансират от здравната каса, което създава хаос и в аптеките и в крайна сметка рефлектира върху пациентите. Миналата седмица избухна огромен скандал и в една от най-елитните АГ болници в страната - „Шейново“. Прокуратурата се самосезира само ден след като председателя на Столичния общински съвет Андрей Иванов оповести, че от архивите на „Шейново“ липсват документи на изоставени деца за периода от 2003 г. до 2008 г. 8.Отново през миналата седмица депутатите Мария Капон и Елеонора Николова се зарекоха да дадат министъра на държавната администрация Николай Василев на прокурор заради здравния портал с данните на 40 000 държавни служители. Според Капон и Николова има основателни подозрения, че с портала ще се източват средства. При уговорката, че това са само част от нерешените проблеми на страната ни, остава да припомним на политиците, че в година на два избора (за Европейски парламент и 41 Народно събрание) хората ще гласуват за партиите, които покажат на практика битката си в борбата с корупцията и поставят на челно място в програмите си амбицията за изкореняване на това явление.