Ройтерс Кокаин и мартини на Уолстрийт? Нищо ново. Господарите на света си признават, че имат проблем с алкохола? Това вече е по-необичайно. Експертите твърдят, че все повече хора от финансовия свят търсят лечение на зависимости, докато глобалната икономическа криза впива зъби все по-дълбоко в едрата промишленост, в която увереността е основно правило и никой не иска да признае слабостите си. „Определено все повече хора идват при нас или след загуба на работното си място, или след голяма финансова загуба, или след големи инвестиции в Бърни Мадоф", разказва Сигърд Акерман, медицински директор на центъра за възстановяване "Силвър хил" в Ню Кенън, щата Кънектикът. "Обикновено ги приемаме с депресия или зачестили злоупотреби със стимулиращи вещества, или и с двете." Кризата като фактор Акерман отбелязва, че напоследък все повече финансисти се стичат към градчето на 60 километра от Ню Йорк. Главните му улици са пълни със скъпи бутици, в които свикналите на разкош съпруги на банкери и мениджъри на хедж фондове задоволяват прищевките си. "Би трябвало да си господар на вселената, би трябвало да си над всичко - споделя финансов директор, започнал лечението си през август. - Там няма много програми за обучение по чувствителност или групови терапии, в които сядаш и разпитваш хората около теб как се чувстват. Никой не отива при теб, за да ти каже, че споделя болката ти", разказва финансистът, пожелал да остане анонимен. Алкохолът отдавна е смазка за машината на търговията на Уолстрийт, където банкерите след дългия работен ден забавляват клиентите на вечеря или на по питие, или пък изпускат пара в нощни клубове с твърд алкохол и наркотици. Робърт Къри - основател на консултантската фирма в Ню Кенън Turning Point Point for Leaders ("Повратна точка за лидери"), която изготвя програми за лечение на високопоставени мениджъри, твърди, че финансовата криза е един от факторите за засилената употреба на алкохол и наркотици. "В момента в нашия град има над 50 къщи, които подлежат на конфискация. Това е нечувано", разказва Къри. "Появиха се случаи на домашно насилие, много тясно свързани със злоупотреба с упойващи вещества." Къри е бивш финансов директор, който преди две десетилетия започва да се занимава с хора, зависими от упойващи вещества, след като неговият баща алкохолик починал, а той самият осъзнал, че също има проблем с алкохола. Въпреки рецесията търсенето нараства. "Компаниите се свиват, бюджетите се орязват и въпреки това нашият бизнес се разраства", разказва той. Сред клиентите му, които са почти само мъже, има банкери, бизнесмени и лекари. Пристрастени към адреналина Харис Стрейтнър, психотерапевт в центъра за възстановяване "Керън" – водеща фондация с идеална цел, занимаваща се с лечение на зависимости, твърди, че звездите във финансовия свят по природа са по-податливи на рисково и крайно поведение. "Икономическата работа е свързана с повишено отделяне на адреналин - обяснява той. - Защо толкова много хора са привлечени от този свят? Не всички, но много от тях вече са пристрастени към адреналина и се нуждаят от тръпката от успеха и провала." Според Стрейтнър душевните заболявания и зависимостите, които често вървят ръка за ръка, струват на Съединените щати по 171 милиарда долара годишно, изразено в намалена продуктивност на работното място. Бившият министър на здравеопазването на САЩ Джоузеф Калифано, който през 1992 г. основава Националния център за зависимости и злоупотреба с упойващи вещества, смята, че напрежението рязко увеличава риска от злоупотреба с алкохол или наркотици във всички социално-икономически среди. Хората пият повече в периоди на икономически затруднения, отбелязва Калифано, но банките и другите финансови институции традиционно не полагат достатъчни усилия, за да помогнат на служителите си да се справят с проблема. "Все още (алкохолната или наркотичната зависимост) представлява изключителна стигма и се смята за срамна - коментира той. - Това не е морално падение, това е болест." Друг 64-годишeн човек, лекуващ се от алкохолизъм, който работи на Уолстрийт, също пожела анонимност заради стигмата. "Не е толкова лесно да накараш някого да признае, че има проблем - коментира той. - Ако имаш поредица от случки, в които не си спомняш какво си правил през част от вечерта, това си е предупредителен сигнал, че може би трябва да потърсиш помощ. Друг знак за това е, ако ти се случат притеснителни неща". Един месец в санаториум струва от 25 хиляди долара, както е в "Керън", до 60 хиляди долара в скъпите частни клиники. Къри твърди, че повечето му пациенти плащат от собствения си джоб, за да не става проблемът им публично достояние. Директорът от Кънектикът също плаща със собствени средства. "По-скъпо е, отколкото би ми се искало, но е по-изгодно от това да загубя работата си, семейството си, дома си или да затъна в проблеми със закона", признава той. По БТА