Деа Маркова, „Политикъл кепитъл“ Типичното отношение към срещите както на Г-7, така и на Г-20 – група, включваща 19-те най-големи икономики в света и ЕС, е цинично. Г-20 е просто пазар на приказки. Там световните лидери или не достигат до съгласие, или не прилагат на практика договореното. За пример може да послужи предишната конференция от такова естество, проведена във Вашингтон миналата есен. В разгара на финансовата криза политиците от решаващо световно значение заеха позиция срещу протекционизма. Тоест обещаха си, че опитите да спасят собствените си икономики няма да са в ущърб на международната търговия. За съжаление след тази среща на високо равнище САЩ, самата страна домакин, обявиха своята инициатива „Купувайте американско” – политика, която провокира критики от Лондон до Токио. Икономическият национализъм ще стане отново основен дебат на форума в Лондон. Гордън Браун, премиерът на Великобритания, който трескаво води преговори със своите колеги от Г-20 в навечерието на срещата, е заявил нееднократно опозицията си на подобна политика. Не е изненада, че Япония и Южна Корея също подкрепят това становище. Двете източноазиатски икономики са движени основно от външните си пазари и са отчели забавяне в БВП от съответно 12,7% и 20,8% за последното тримесечие на 2008 г. Износът на страни в Азия е спаднал с 30% в началото на 2009 г., което е по-бързо от темпа на забавяне на глобалната икономика. За пореден път Барак Обама ще е в светлината на прожекторите. Той дойде на власт посредством изборна бюлетина с надпис „Промяна, в която можем да вярваме”. До този момент от администрацията му са предложили план за усвояване на над 2000 милиарда долара и засилен контрол над усвояването им от финансовия сектор, но липсва ангажираността с широко международно сътрудничество, което също бе част от предизборната кампания на младия американски президент. Такава политика би била категорична промяна спрямо администрацията на президента Буш. Всъщност би била и контрапункт на политиката на Франклин Д. Рузвелт от 1933 г. Тогава, на срещата на Г-20 в Лондон, от която се е очаквало да обедини световните усилия към излизане от Великата депресия, Рузвелт е отказал да подкрепи международна кооперация. Ако Обама последва примера му, срещата на Г-20 през 2009 г. също ще е провал. Засега няма индикации, че това ще се случи. Изказванията на Обама са в подкрепа на международното сътрудничество по време на световната икономическа криза. Администрацията му не може и да си позволи различна философия, защото мозъчните тръстове и изследователски центрове във Вашингтон постоянно напомнят, че след като това, което се случва в Исландия, има глобален ефект, икономическият изолационизъм е непостижима отживелица. Обама вероятно ще използва тази логика, за да подтикне колегите си към одобряването на значителни икономически стимули, подобни на американските, насочени към намаляване спада в потреблението. Вниманието тук ще се насочи към силните икономики и страните с високи нива на бюджетен излишък като Германия, Япония и Китай. Америка със сигурност иска да постигне следното – да види, че другите страни от Г-20 са готови да отделят средства за реабилитирането на икономиките си и стабилността на банките си, пропорционални на тези от антикризисния план на Обама. Визията на ЕС на срещата в Лондон е по-различна. Браун говори за създаването на глобална „нова сделка”, която освен икономически стимули включва и преосмислянето на регулацията на международните финансови пазари и ролята на международните финансови институции. Разминаванията между ЕС и САЩ вероятно ще дойдат при обсъждане на нови схеми за контрол на финансовите пазари. Малко вероятно е Обама да приеме външна намеса във вътрешните пазари на страната си или да одобри създаването на ново международно регулаторно звено под каквато и да е форма. Източна Европа вероятно също ще бъде една от конкретно обсъжданите теми на форума на 2 април. Интересът на САЩ е да видят, че ЕС има сигурни намерения в стабилизацията на тези страни членки, които нямат необходимите ресурси да укрепят своите финансови и производствени сектори. От своя страна лидерите от континента и Великобритания вече се съгласиха да увеличат средствата, отделени за Източна Европа, до 50 млрд. евро. Общият консенсус е, че регионът не трябва да се възприема като едно цяло с идентични икономически проблеми в отделните държави. По тази причина и финансовата подкрепа ще се определя според конкретно идентифицирани страни и сектори в нужда. Малко вероятно е срещата на Г-20 да доведе до резолюции, касаещи Източна Европа, различни от споменатия стимулационен пакет. Въпреки уверението на британския премиер, че амбициозната цел на конференцията в Лондон е стабилизирането на световната икономика, отстраняването на системни рискове, като голямото движение в обменните курсове на валутите на развиващите се държави, към този момент не е обсъждано. Срещата на високо равнище в Лондон е след 7 дни. Този период е дори по-напрегнат и по-важен от самата среща. Ако Г-20 обсъди нов документ, касаещ регулацията на международните финансови пазари той трябва да бъде написан сега. Ако държави или регионални органи са готови да отделят средства за икономическо развитие, те вече са договорени. Теми, по които не се говори в момента от всички поканени страни, са точки на противоречие и не е ясно доколко на форума в Лондон ще бъде постигнато съгласие. Очевидно е, че има лимит на успеха, който Г-20 може да постигне. Всъщност някои международно признати икономисти смятат, че форматът Г-20 е принципно неефективен и настоящата икономическа криза изисква нов орган за координиране на световната пазари. Джоузеф Щиглиц, известен с острата си критика към МВФ, заема точно такава позиция, като предлага заедно с консултативния съвет от икономически експерти към ООН създаването на изцяло нов икономически съвет, подобен на Съвета за сигурност, но с равноправно участие на всяка държава членка. Предложението е изключително дръзко. То допуска, че световните сили за готови за жертват значителна част от суверенитета си, като се откажат от правото си на вето и дадат картбланш на ООН да налага политики чрез резолюциите си. Създаването на такъв икономически съвет би показало единодушна подкрепа на глобализацията, която към този момент световните лидери не са демонстрирали. При казаното дотук може да е чудно защо Гордън Браун публично възлага такива нереалистични надежди на срещата на Г-20. Изказванията му са повече от проява на нескромен домакин. Те са осъзнаване, че липсата на ясни и конкретни позиции в момента е особено проблематична не само поради лошата икономическа конюнктура, но и поради изключителната сензитивност на финансовите пазари към информация и изказвания на световните лидери. Ясно е също, че срещата в Лондон е тест за адекватността на формата Г-20.