Николай Коцев Столицата ни отдавна е уникална с липсата на места за паркиране. Именно затова общинските съветници от ДСБ се отказаха от почивката си в неделя, свикаха пресконференция и предложиха „паяците“ да работят денонощно. Само ден по-късно стана ясно, че шефът на „Паркинги и гаражи“ Николай Александров ще поиска от общината 4 нови „паяка“, а експертите от „Московска“ 33 вече оглеждат и терени за нови наказателни паркинги. Чудесно, но това не решава проблема. Уникалното не е в това, че столичани безпомощно навъртат безсмислен километраж, докато намерят къде да паркират автомобила си, а паркомястото близо до офиса е повод за радост. Така е и в други големи градове. Специфичното в София е в това, че проблемът е добре известен от години, а отскоро в града работи и структура с гръмкото име Център за градска мобилност, но въпреки това не се прави нищо, за да се улесни паркирането. Колите в столицата постоянно се увеличават, нарушителите също, а съответно и постъпленията, набирани от такси и глоби. Ръководството на „Паркинги и гаражи“ всяка година отчита нарастване на печалбите, но това не променя факта, че в София от години няма нито един нов и модерен паркинг. Увеличават се само местата в „Синя зона“, които са перманентно заети. Което очевидно не помага на хората да паркират по-близо до офиса, магазина, поликлиниката или стадиона. В българската столица не е лесно нито да се живее, нито да се работи. Пренатовареният градски транспорт, задръстванията по булевардите, липсата на места за паркиране, лошата инфраструктура и, уви, боклуците, отдавна се превърнаха в част от столичния фолклор. Огромният град си има храм-паметника „Св. Александър Невски“, Народен театър „Иван Вазов“ и живописни павирани улички в историческия център, но за съжаление през последните години като че ли грозното му лице взема връх. Едва ли има друга столица в Европа, на чиито жители така да им е омръзнало от разбитите улици, че да си направят сайт с подробна и постоянно актуализирана карта на дупките в града. Както направиха софиянци (www.dupka.net). Няма и европейска столица, за чиито неуредици държавната и общинската власт да се обвиняват взаимно и дори да слагат за целта информационни табели с язвителни надписи. Както се случи преди два месеца по повод „кратерите“ на оживения булевард „Цар Борис III“. В крайна сметка никой не разбра дали Национална агенция „Пътна инфраструктура“ или пък Столична община носи вината за разбитата настилка, а шофьорите просто продължиха да слаломират с колите. Едва ли ще намерите и друг град, в който абсолютно всички конкурентни фирми, които участват в конкурс за голяма обществена поръчка, да се оттеглят вкупом от търга заради политически изявления буквално дни преди провеждането на процедурата. Както стана миналата седмица в София, когато сериозни компании като „Шкода“ и „Сименс“ се отказаха да участват в конкурса за доставка на нови трамваи заради една има-няма 20-минутна пресконференция на общинските съветници от БСП. Така столичната организация на столетницата отчете дейност, Бойко Борисов се оправда със социалистите, а за софиянци останаха скърцащите 40-годишни трамваи. Трудно ще намерите и кмет на голям град в Европа, който да обвинява за всичките си по-сериозни проблеми политическата конкуренция, въпреки че негови хора са на ключови места и в администрацията, и в местния парламент. Не знам някъде другаде по света да има общински съветници, които едва прикриват задоволството си, че собственият им град е потънал в боклуци, само и само защото това може да им донесе политически дивиденти. Неприятната тенденция се наблюдава в Столичния общински съвет (СОС) още от времето на Стефан Софиянски, когато за пръв път София изпадна в тежка криза с отпадъците. Общо взето проблемите в София са едни и същи от години. Дупки, трафик, мърсотия. Даже уличните ремонти създават хаос и истерия. Градът обаче непрекъснато расте, пише го дори на герба му, а заедно с него растат и проблемите му. Те са толкова големи, че всички ги виждат. Затова и никой вече няма нужда кризата с боклука, задръстванията и лошата инфраструктура да се развяват като политически знамена.