В. "Интернешънъл хералд трибюн" Със своето смело послание до лидерите на Иран президентът Обама постигна четири неща, съществени за всяко eвентуално сближаване. Той изостави промяната на режима като цел на Америка. Остави настрана засега военния вариант. Погреба подхода на "моркова и тоягата", който според иранците е подходящ единствено за магаретата. И постави ядрената програма на Иран в "пълния кръг от въпроси пред нас". По този начин Обама направи така че един от определящите стратегически въпроси на неговото президентство почти неизбежно да бъде болезненото, но необходимо преформулиране на отношенията на Америка с Израел, тъй като различията във връзка с Иран се изострят. Новите моменти в инициативата на президента към Техеран по случай персийската нова година (Невруз) бяха забележителни. Той два пъти използва обръщението Ислямска република Иран - формулировка, която дълго беше избягвана и каза, че тази република, а не някой друг, би трябвало "да заеме полагащото й се място в общността на държавите". Това беше явно приемане от страна на Америка на извършената преди 30 години иранска религиозна революция. Катастрофата на конфронтацията През януари и февруари бях в Иран. Посещението ме убеди в катастрофалния резултат от повелителното и конфронтационно отношение на Америка; в това, че повърхностните аналогии между иранския режим и нацистите унижават шестте милиона жертви на Холокоста; че зад маската на провокативната реторика на режима се крие един същностен прагматизъм и че най-добрият начин да се помогне на младото, подкрепящо стабилността население да извърши реформата, към която се стреми, е чрез ангажиране. Сега Обама предприе всички стъпки, за които призовавах тогава. Промените в политиката се появиха в резултат на междуведомствен преглед на провалилата се политика към Иран през последните години. Този завой изискваше смелост. Един от участниците в прегледа ми каза, че бил засипан от предупреждения от Израел и сунитските араби, че ангажирането с Иран няма да доведе доникъде. Разбира се, че ще кажат това. Всеки пробив по иранския въпрос ще разтърси сегашните удобни отношения на САЩ от Ерусалим до Рияд. Предложението на Обама представлява победа не само над подобни влияния, но и над служители, подкрепящи по-строги санкции или отлагане на американската инициатива за след президентските избори в Иран през юни. Трудната част тепърва започва. Иранският върховен водач аятолах Али Хаменей отговори на Обама с унищожителна реч в най-голямата светиня на страната в Машхад. Той припомни всички злодеяния на САЩ от миналото, описа Иран преди революцията като "ливада, на която американците са пасли" и поиска конкретни стъпки като вдигането на санкциите, а не само приказки. Нека да разглеждаме това като начални маневри. Хаменей също така успокои тълпата, когато тя започна своите ритуални скандирания "Смърт на Америка" и каза следното: "Ние не подхождаме емоционално, когато става въпрос за важните за нас въпроси, а вземаме решенията след внимателна преценка." Точно така: моллите може да са всичко друго, но не и луди. Внимателната преценка ще наложи на Иран да се отнесе сериозно към Обама. Приходите на страната от петрол паднаха, икономиката й е в хаос, нефтените и газовите й съоръжения остаряват. Тя е все по-заинтересована от стабилен Ирак и от управление без талибаните в Афганистан. Ядрената й програма включва определена степен на рискова политика, която трябва да бъде внимателно направлявана. Същностната роля на Хаменей е консервативна - запазването на революцията и той може да бъде краен само донякъде. Очевидната склонност на Иран да приеме поканата на САЩ за участие в конференцията за Афганистан в края на този месец може би е по-съществена от думите на Хаменей. Но преодоляването на продължилата 30 години безизходица ще отнеме време и трайна решимост. Три възможни пътя Часовникът тиктака, но за Обама времето ще тече различно от това за номинираният за министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху. Настъпилата вече разлика между подходите на САЩ и Израел към Иран стана явна от формулировката, която израелският президент Шимон Перес използва в своето обръщение към иранския народ по случай Невруз - той предрече, че иранците ще се вдигнат и ще свалят "шепата религиозни фанатици". Високопоставен израелски служител ми каза, че Иран има 1000 килограма нискообогатен уран и ще се сдобие с още 500 в следващите шест месеца, което е достатъчно за направата на бомба. След това пред него ще стоят три възможни пътя. Да ускори създаването на бомба, като отхвърли Договора за неразпространение на ядреното оръжие, като приспособи своите центрофуги и като произведе достатъчно високообогатен уран в рамките на година. Да прехвърли дейностите в таен обект, при което сдобиването с бомба би отнело повече време, може би две години. Или да продължи с производството на нискообогатен уран, като така "би имал достатъчно за 10 бомби, ако на по-късен етап реши да ускори процеса". А къде се намира израелската „червена линия“, попитах аз. „Щом достигнат 1500 килограма, край с неразпространението", каза той. „И тогава? -"Когато една страна, която не приема съществуването на Израел, има подобна програма, ние ще се намесим", заяви той.