Какво лошо има в бонусите, в големите бонуси, които те превръщат в милионер? По принцип подобна практика на финансово поощрение е добре позната в целия свят. Няма как големите компании да не плащат на мениджърите си. Ако за продължителен период ги лишат от бонуси, най-добрите от тях ще отидат там, където плащат, и ще останат второразрядните. А с калпави мениджъри пътят на организацията е ясен – надолу. Вярно е също, че няма успешна компания, която да задържи кадрите си без да ги примамва с премии. И може би само в бедна България премиер и кмет работят за едната чест. От друга страна обаче, закъсалият US застраховател AIG раздаде бонуси, с които създаде 73 нови милионери. Дотук нищо лошо. Но именно рисковите ходове на неколцината мениджъри във финансовото подразделение на компанията допълнително разклатиха Уол Стрийт през миналата година. След това сгромолясващата се вълна заля борсите и повлече света в най-сериозната криза от Голямата депресия насам. Ситуацията дотолкова се усложни, че на щатското правителство се наложи да налее 180 млрд. долара, за да спаси AIG, и то от парите на данъкоплатците. Сега от същите тези пари се отделят над 400 млн. за банковите сметки на мениджърите, като добавка за „добре свършената работа“. Да не говорим, че дори и в момента AIG Financial Products, което е в основата на корпоративния срив, все още има рискови договори за 1600 млрд. долара. Е, при тази ситуация няма нищо по-естествено властите в САЩ да въведат и 90% данък върху бонусите на закъсали гиганти. За да не се повтори сгромолясването още по-силно.