Адв. Румяна Радкова, председател на сдружение „Шанс 2003“ Само в рамките на една година бяха направени категорични промени в системата на международните осиновявания. Това ме прави изключително щастлива, защото виждам реална възможност голям брой изоставени деца да се сдобият със семейство. Свидетелка съм на периода на застой, който започна в края на 2003 г. в системата на международните осиновявания, затова оценявам постигнатото. Най-сетне в Министерството на правосъдието, което е централният орган по международните осиновявания, дойде да работи един нормален човек – зам.-министър Илонка Райчинова, и взе присърце проблемите на изоставените деца. Само преди година с нечовешки усилия успяхме да направим кръгла маса, посветена на международните осиновявания, на която бяхме повече порицавани, отколкото хвалени. А сега провеждаме международна конференция, на която ние, акредитираните организации, си партнираме с Министерството на правосъдието. Което е огромна крачка напред. Важно е да ускорим процедурите Надежда има – защото и властта вече декларира съпричастие към проблема. Но все още процедурите са бавни, а хиляди деца по домовете са с неизяснен статут. Защото по-голямата част от тях са с непопълнени досиета – задължение на Областните дирекции за социално подпомагане. И когато непопълненото досие пристигне в Министерството на правосъдието, то не може да бъде разгледано. И се връща отново за допълване. Понякога този процес трае две-три години. И детето губи шанс да бъде осиновено. За да продължи процесът в положителна посока, областните дирекции за социално подпомагане трябва да се активизират. Нужна е по-сериозна ангажираност от тяхна страна. Без да си дадат сметка, те възпрепятстват попълването на досиетата на децата, което им отнема по няколко години от живота! За това трябва да се говори, да се напомня. Санкции, за да не се размива отговорността Досега не са прилагани никакви санкции за забатачени процедури. А се знае, че когато има санкции, има и ефективност. Парламентът ни дължи нов базисен документ за международните осиновявания - новия Семеен кодекс, който мина на първо четене. Ако в него са залегнали санкции за непопълнени досиета, за забавяне на процедури, работата занапред ще върви. Българинът разбира най-вече предимно от санкции. Своевременното оформяне на досиетата трябва да се превърне в приоритет. Не стане ли това - жалко за усилията. По-малко бюрокрация Когато имаме налице разрешение от съответния орган на чуждата държава за осиновяване, не е необходимо да изискваме толкова много документи от кандидат-осиновителите. Например свидетелства за брак, удостоверение за раждане и какво ли не още. Та тия хора веднъж са проучени, и то от компетентен орган. Защо е необходимо непрекъснато да препопълват досиетата си, да вадят един и същи документ по три-четири пъти? Което струва пари. Документите могат да бъдат поискани във финалната фаза – тоест в съда, когато вече осиновяването почти е приключило. Това също ще улесни процедурите и ще направи процеса много по-лек и приемлив. За никого не е тайна, че децата, които живеят дълго в институция, дори напълно здрави, загубват възможността за нормален живот, възможността да бъдат осиновени и да живеят в семейство заради по-високата си възраст и изоставането в развитието им. Травмата, която тези деца преживяват поради липсата на семейна среда, е огромна. Ето защо трябва да се направи всичко възможно да се ускори процедурата по вписването им в регистър, предлагането за осиновяване и извеждане от институцията.