Петър Вълчовски В края на миналата седмица депутатите от Европейския парламент приеха резолюция, която препоръчва определяне на дата за започване на преговори с Македония за присъединяване през тази година и премахване на визите. Медиите в Скопие представиха новината на челно място в своите емисии, но пропуснаха да отбележат две важни подробности. А именно,че евродепутатите настояват „основните приоритети за партньорство да са напълно постигнати“, както и това, че докладчик по либерализацията на визовия режим на Македония към ЕС ще бъде Евгени Кирилов, български евродепутат. „От първостепенно значение остава да се договорят взаимоприемливи решения за неразрешени въпроси със съседните страни, както и да се насърчи „съвместно честване със съседните страни на общото културно и историческо наследство на страната“, се подчертава изрично в резолюцията. Губи се ценно време За Македония, която е с население от около 2 милиона души, безработните са около 45% от активното население. Така че бъдещото еврочленство е въпрос на икономическо оцеляване и сигурно бъдеще. Политиците, независимо от тяхната партийна принадлежност, непрекъснато декларират, че работят с всички сили за присъединяване на Македония към европейските структури. На практика обаче, докато едни виждат в действията на управляващите висша проява на патриотизъм, други започват да се чудят дали наистина се търси диалог със съседните държави и което е по-лошо, дали войнственият античен македонизъм, непрекъснато търсещ конфронтация със съседите, не е добър претекст, зад който прозира нежеланието на определени кръгове вътре и вън от страната Македония да влезе в ЕС или поне това да стане максимално късно. Факт е, че всяка една самостоятелна демократична държава има правото да наименува и направи така, както тя намери за добре, своите булеварди, летища, паметници. Управляващите обаче отидоха твърде далеч в античната полемика и бяха критикувани в медиите. Върхът на престараването беше фанфарното посрещане на принц Газанфар Али Кан и съпругата му Рани Атика, представители на народа на хунзите от Пакистан, което трябваше да положи началото на възстановяване на връзките със забравените родственици. Те пък били потомци на войниците на Александър Македонски. Спектакълът обаче беше приет крайно резервирано от обществото. За анализаторите преди всичко остава загадка как, при очевидното втвърдяване на македонската позиция в спора с Гърция за името, страната ще изпълни препоръките на европарламента. Отношенията с България Колкото до добрите дипломатически отношения с България, има много да се желае, независимо че председателят на парламента на Македония Трайко Веляновски обяви своята увереност, че наслоените стереотипи от миналото, макар и бавно, отиват в историята. В тази връзка все пак трябва да се отбележи първата по-значима медийна кампания в Република Македония от 1944 г. насам. Целта й бе реабилитиране на хилядите репресирани македонски граждани по време на създаването на държавата, както и за изчистване на името на легендарни водачи на ВМРО. „Утрински вестник“, „Нова Македония“ и други, публикуваха мнения на македонски общественици и историци, които настояват за „разчистване на премълчаната част от македонската история“. В статия от 11 март в. „Нова Македония“ директно зададе въпроса дали през целия 50-годишен период в македонските училища „не се е учила лъжлива история“ . Сред по-известните споменати имена впечатление правят Венко Марковски и Тодор Александров, които за десетилетия бяха зачеркнати като заслужили личности на Македония и обявени за национални предатели. Защото те недвусмислено са показали своята българска принадлежност. Като се има предвид обаче, че обикновено годишнините от рождението в Македония на редица „спорни“ личности се честват и в България, то, ако тези тенденции се задълбочат, Македония наистина има шанс да изпълни препоръката на Европейския парламент за „съвместно честване със съседните страни на общото културно и историческо наследство на страната“. Случайно или не, по същото време когато евродепутатите изготвиха резолюцията, директорът на НИМ Божидар Димитров официално съобщи за медийте, че в Македония е открит в относително добро състояние паметникът на единствения български генерал, Климент Джеров, роден в град Охрид и загинал в Първата световна война при завоя на р. Черна, близо до град Битоля. Той е дядо на известния български юрист и политик Александър Джеров. Паметникът ще бъде напълно възстановен от сдружение “Плиска“ и агенция „Фокус“ и ще бъде поредната добра възможност за изпълнение на препоръките от резолюцията.