В. "Данас" Правителството на Сърбия започва преговори с МВФ за ново стендбай споразумение от около 2 милиарда долара. За това, доколко тази кредитна подкрепа е необходима, ни говори фактът, че през януари е забелязан спад на индустриалното производство с около 17 процента, а по-добри резултати не се очакват и за февруари. Установен е спад и в износа с около 40 процента, но и значителен спад с повече от 10 процента на прилива на средства от данъците. Директна последица от този спад ще бъде корекцията на фискалния дефицит, която правителството договори с МВФ на ниво от 1,75 процента от БВП. Сега най-вероятно ще се преговаря за това, стендбай споразумението да се базира на дефицит от 3 процента от БВП. Но въпросът е дали МВФ ще се съгласи с това. Максимум 1,6 млрд. евро Сърбия може да си позволи толкова, колкото позволяват правилата на тази финансова институция, а това е тройно по-голям размер от нашата квота, която възлиза на 467,7 милиона специални права или 701,5милиона долара. Оттук следва и максималният размер от 2,1 милиарда долара или 1,6 милиарда евро, които нашата държава може да получи чрез стендбай споразумение, заяви за в. "Данас" Деян Йовович, съветник в Бюрото за регионално сътрудничество в Стопанската камара на Сърбия. Той припомни, че преговорите с МВФ не са нито бързи, нито прости заради исканията, които тази институция поставя и които преди всичко се отнасят до проблемите с платежния баланс. Йовович изтъкна, че всяка страна, която преговаря с МВФ в своето писмо за намеренията или с меморандум за извършване на приетата фискална политика представя как ще се реши някой проблем и как ще се установи макроикономическа стабилност. След това МВФ въз основа на доклада за изпълнение на поетите задължения решава дали държавата може да изтегли определени квоти. Едно обаче е известно. Който и да се е обърнал към МВФ, не е станал много щастлив с оглед на това, че се настоява за либерализация на износа, цените, но и на валутния курс с неминуемото затягане на общественото потребление и мерките за пестене. От друга страна, всяка държава, която се е обърнала към МВФ за помощ, е направила това, тъй като няма достатъчно пари, за да се изправи пред последиците от кризата. С други думи, ако не поискате помощ, ще бъдете в лоша ситуация. В този момент Сърбия трябва да се обърне към МВФ, тъй като всички останали световни финансови институции дават един долар, а МВФ на този един долар дава по правило от три до пет долара. Владимир Глигоров, директор на Института за икономически проучвания във Виена, изтъква констатацията на института, че всички страни от региона в предходните осем години са отбелязали голям ръст на вноса, който просто е "експлоадирал", финансиран с кредити, както и с приходи от трансфер на пари от диаспората и чуждестранни директни инвестиции. Общото за всички държави в този регион е икономическият растеж средно от пет до седем процента годишно, като в същия период държавният дълг е бил драстично намален. Сега всички страни ще трябва да коригират своите бюджети, тъй като имат големи фискални диспропорции, предупреждава Глигоров. Той казва, че съществуват два начина за намаляване на дефицита. Единият е въвеждане на фиксиран курс и намаляване на вноса (тази система се използва от балтийските страни и преди всичко от Литва). Другият начин в момента се прилага от Сърбия и Румъния, чиито национални валути през изминалия период бяха изложени на силна девалвация, с което вносът допълнително поскъпна, а с това падна и търсенето на вносни стоки. Финансовото споразумение с МВФ е неминуемо, но преди това трябва да се направи ребаланс на бюджета. Също така факт е, че преговорите с тази финансова институция ще започнат с въпроси във връзка с курса на националната валута, а сумата, за която се преговаря, ще се използва за стабилизация на динара и най-вероятно ще бъде на ниво от около 2 милиарда долара. Толкова се пада на Сърбия въз основа на нейната квота, която има в МВФ, изтъкна Глигоров. По БТА