Унгарският премиер Виктор Орбан не крие критичното си отношение към Европейския съюз. Но не рискува открит разрив с Брюксел, за което има основателни причини. В началото на март, на конгреса на на Европейската народна партия в Дъблин, унгарският министър-председател Виктор Орбан се прояви като конструктивен европеец - поздрави председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за спасяването на еврото, с оглед на Кримската криза призова да бъдат защитени демократичните ценности и се застъпи за една конкурентоспособна Европа. Седмица по-късно - на унгарския национален празник 15 март - Орбан държа пред хиляди свои привърженици в Будапеща съвсем друга реч. Унгария се бори с врагове, които са по-големи и по-мощни от нея "с финансовия си свят и имперските си столици", каза той, визирайки и Брюксел. Неговото правителство защитава унгарците и техните семейства срещу "лихварите, монополите, картелите и имперските бюрократи", изтъкна Орбан, използвайки цитираното определение като синоним за европейските чиновници.
Този вид прояви са характерни за унгарския правителствен лидер, който в чужбина винаги се представя като умерен и проевропейски настроен. Но не и в собствената си страна: откакто Орбан и неговата управляваща партия ФИДЕС спечелиха парламентарните избори през април 2010 с мнозинство от две трети, те все повече се разграничават реторично от Европа и ЕС. "Унгария има нова официална държавна идеология, в която се смесват евроскептичният национализъм и етницизмът", казва философът Гаспар Миклош Тамаш. Последният пример е кампанията за парламентарните избори на 6 април. Главна тема на управляващата партия беше т.нар. борба за намаляване на допълнителните жилищни разходи, т.е. разходите за отопление, газ, вода и събиране на сметта. Миналата година унгарското правителство на два пъти намали тези разходи с по 10 процента, след което ги намали за трети път през февруари тази година - предизборен подарък за населението, което му се отблагодари. Намаляването на допълнителните разходи бе съпътствано от националистическа реторика срещу чуждестранните енергийни концерни и ЕС, който в момента проверява дали тези намаления не са в нарушение на единното европейско право. "Брюксел ще бъде арена на борбата за допълнителните разходи", заяви неотдавна Виктор Орбан.
Високите цени на енергията и общинските услуги в Унгария са следствие от високия данък добавена стойност от 27 процента /повишен именно от правителството на Орбан през 2012 г./, както и от монопола на някои доставчици, включително държавни. Въпреки това Орбан и ФИДЕС внушават на хората, че чуждестранните концерни трупат на гърба на унгарските потребители "неоправдани допълнителни печалби", а ЕС им помага да си ги осигурят.
При цялата си реторика срещу ЕС Унгария не иска да напусне Общността. В дългосрочен план тази перспектива не е изключена, но засега политиците от ФИДЕС и близките до партията бизнесмени печелят отлично от отпусканите от ЕС насърчителни средства и аграрни субсидии - значителен икономически фактор в разтърсваната от криза Унгария. Същевременно при управлението на Орбан страната отдавна се ориентира икономически все повече и повече към Изтока. През януари Орбан посети Москва, където получи гаранции за кредит от 10 милиарда евро за разширяването на АЕЦ "Пакс". Седмици по-късно унгарският премиер поиска повече инвестиции от Пекин, като изтъкна, че страната му не се меси във вътрешните работи на Китай.
"Отварянето на Унгария на изток има съответните последици за ЕС", коментира политологът Дариуш Калан от полския Институт за международни връзки. Според него решенията на Орбан са неблагоприятни за източните европейски партньори, а Китай и Русия използват позицията на Будапеща спрямо тях за собствената си стратегия да отслабят Брюксел чрез билатерални договори с европейските държави.
Орбан изрично иска да укрепи лагера на евроскептиците и пледира за повече самостоятелност на отделните страни-членки, за "Европа на нациите", в която по-голяма роля отново да играят консервативни ценности като семейството и консервативно схващаното християнство.
Повечето унгарци не разбират подчертаната враждебност на Орбан и неговото правителство към ЕС. Действително - в последните години все повече хора дават в допитванията отрицателни оценки за Европа и ЕС, но европесимизмът в страната все пак е под средното за Общността равнище, както сочат последните резултати от проучвания на нагласите.
По „Дойче веле"