На входа на сградата, в която се помещава и институтът New London Architecture (NLA), е изложен макет на новия център на Лондон. На него се различават ослепително бели блокчета до множество по-малки сиви правоъгълни форми в центъра на британската столица. Това, което поразява в този умален модел на бъдещото лондонско Сити, е броят на новите сгради в него - 236 нови постройки на 20 и повече етажа! До тези кули от бетон и стъкло край бреговете на Темза съществуващите сгради изглеждат като истински джуджета и променят коренно облика на градския център, пише швейцарският "Нойе цюрхер цайтунг".
Предвестник на този устрем нагоре беше небостъргачът "Шард" на известния архитект Ренци Пиано. Най-високата сграда в Западна Европа, извисяваща се на 310 метра, беше открита преди две години, но и днес повечето помещения в нея стоят празни. Нито един от офисите на 26-те етажа, предназначени само за фирмено ползване, не е отдаден под наем. Заради високата им цена, която стига до рекордните 50 млн. британски лири, пустеят и повечето луксозни апартаменти между 53-ия и 65-ия етаж. В тази връзка мнозина говорят за провал на проекта "Шард", собственост на Катарския държавен инвестиционен фонд. Други подобни примери са още по-самотно изглеждащата и напълно необитавана 50-етажна жилищна сграда "Воксхол тауър", както и неотдавна завършената "Уоки-токи", която (погледнато откъм брега на Темза) скрива от погледа елегантната сграда на архитекта Норман Фостър, известна като "Краставицата", открита през 2004 година.
Въпреки тези предвестници на новия строителен бум преди NLA да огласи резултатите от сегашното си изследване почти никой в британската столица не обръщаше внимание на това, колко бързо се променя обликът на града - и най-малко градската управа, казва пред вестника президентът на института Питър Мърей. В друга западноевропейска метрополия това би било немислимо, допълва той. В Лондон разрешенията за строителство се издават от местните управи в 32-та района на града. Липсва един централен орган, който да следи какво се случва на територията на целия град. В каква посока и с каква скорост се разрастват отделните райони, решава единствено силата на капитала. От големия пожар през 1666 година насам градът е растял в съответствие с нуждите - строено е било всичко, което неговите обитатели са смятали за практично и прагматично, без да има общ план, казва Мърей.
Най-голяма пречка пред устрема на строителните предприемачи представляват съпротивата на политиката и протестите на местните хора. Живеещите в съседство могат да водят съдебни дела, ако проектираната сграда води до влошаване на жилищната среда или намалява стойността на техните имоти. Затова много нови небостъргачи са планирани по южния бряг на Темза в бивша промишлена зона, чиято сянка ще пада върху реката, във финансовия център на града и в района Канари Уорф, където трява да изникне цял нов квартал от небостъргачи.
По изчисления на градските власти до 2031 година населението на Лондон ще нарасне от 8,3 на 10 милиона. Това означава, че всяка година градът ще се нуждае от нови жилища за 40 до 50 хиляди души. Днес в града на Темза годишно се изграждат два пъти по-малко нови жилища, което е една от причините за високите цени на имотите. Осемдесет процента от планираното ново високо строителство в Лондон е жилищна площ, която представлява интерес за финансовите инвеститори. Те се опитват да я продават или отдават под наем на новобогаташи от цял свят. В момента обаче луксозните жилища, много от които стоят празни, носят по-малки печалби, отколкото офис-площите, в които се работи. Агенция „Блумбърг" е изчислила, че през последните три години наемите в два от по-новите небостъргачи, отдавани под наем за офиси на фирми ("Уоки токи", "Чийзгрейтър") са нараствали с по-високи темпове, отколкото тези във финансовото Сити. Заради благоприятните прогнози се очаква това лято да бъде подновено изграждането на друга емблематична сграда в центъра на Лондон - кулата "Пинакъл", чието строителство беше спряно преди две години. Очаква се сградата с височина 288 метра и 64 етажа да бъде завършена през 2017 година.
По „Дойче веле"