Елиана Митова Зелена улица за международните осиновявания се очаква да даде конференцията, която Министерството на правосъдието и Асоциацията на акредитираните организации (АОМО) свикват на 19 март м зала Роял III на хотел „Шератон“. Председателят на Съвета за международни осиновявания Илонка Райчинова, зам.-министър на правосъдието, лично ще запознае присъстващите с основните аспекти на проблема. Докладът на г-жа Райчинова се очаква с огромен интерес от всички заинтересовани страни, тъй като в продължение на четири години международните осиновявания бяха едва ли не тема табу в българското общество. Директори на домове за отглеждане на изоставени деца ще говорят за пагубното влияние на институцията върху развитието на подрастващите. А специалисти от сферата на правото ще представят новия Семеен кодекс (все още не обсъден на второ четене), който е базисният документ за осъществяване на международните осиновявания. От трибуната на конференцията ще се изкаже и съдия Мария Георгиева от Софийски градски съд, чийто опит в процедурите е изключително ценен и полезен. Една болезнена тема – осиновяването на децата със специални нужди (разбирай тежко болните деца) също ще излезе на светло. Представители на чуждестранните централни органи, ангажирани с осиновяване в чужбина, ще споделят какво ги затруднява в диалога с българските им партньори. За да участват в конференцията, ще пристигнат и осиновители от чужбина заедно със своите деца. А свободната дискусия ще даде възможност да бъдат чути мнения, изключително полезни за бъдещето на международните осиновявания. След ледниковия период – размразяване Конференцията на 19 март е знак, че ледниковият период в международните осиновявания, (известен сред запознатите като ерата Ганев–Калаузка) е безвъзвратно отминал. Близо четири години бившият зам.-министър на правосъдието Маргарит Ганев бе блокирал практически международните осиновявания, свеждайки ги до 100-годишно. Той обясняваше действията си като зависимост от някакво европейско изискване, което, видите ли, наложило на България не повече от 100 процедури годишно. „Изискването“ се оказа въздух под налягане, но практически лиши от шанс стотици изоставени български деца да се сдобият със семейство. В резултат на тази човеконенавистна политика осиновителите от чужбина, сломени и разочаровани от чакането, си изтеглиха досиетата и се насочиха към други страни. Практически системата за международни осиновявания рухна. А сегашният екип на Министерството на правосъдието се бори с ужасяващите последици от това рухване. Хаос в документите, мъгла в регистрите Размразяването в сферата на международните осиновявания е факт, за това свидетелстват и документите, публикувани на сайта на Министерството на правосъдието. Все повече са международните осиновявания, които стават и при по-прозрачна процедура. От 1 януари 2007 г. се полагат всички правни и технически усилия за своевременно намиране на подходящ осиновяващ и за семейна грижа за всяко вписано в регистъра дете. От 13 декември 2007 г. до 7 октомври 2008 г. например на всяко заседание на съвета са разглеждани не по-малко от 20 преписки на деца за осиновяване и съответно не по-малко от 70 молби на кандидат-осиновители. Рекорд в сравнение с предшестващия период! През 2008 г. са обработени преписките за даване на 169 изрични съгласия на министъра на правосъдието за осиновяване на 184 деца. За същия период са окомплектовани и изпратени в съда преписки на 161 кандидат-осиновители за осиновяване на 175 деца. Въпреки това директорите на домовете се оплакват, че заведенията им са препълнени с деца, годни за международно осиновяване. Ходенето по мъките продължава – децата сякаш плуват в безвремието, когато трябва да преминат от националния регистър в международния, а досиетата им залежават и прашасват. Причината – некачествена и занемарена работа по досиетата на малчуганите в областните дирекции за социално подпомагане. Именно заради този проблем на 18 март, тоест в навечерието на конференцията по международните осиновявания, директорите на областните дирекции за социално подпомагане ще се срещнат с представители на Министерството на правосъдието. Може би тогава най-после ще стане ясно на какво се дължи хаосът в документите и регистрите на децата, за които международното осиновяване е единствен шанс да се сдобият със семейство? Съмнения за корупция помрачават добрите намерения Там където работата не върви, винаги се раждат съмнения за корупция. Така е и с международните осиновявания. Заради такива съмнения през 2003-та директорите на социалните домове бяха нарочени едва ли не за престъпници и им бе отнета възможността да избират осиновители. Само че съдебните дела срещу въпросните директори претърпяха пълно фиаско. Опитните лекари и педагози, посветили живота си на изоставените деца, преглътнаха горчивината. Някои се оттеглиха, други достойно продължават да изпълняват служебните си задължения. И всички те са сериозно притеснени от факта, че домовете са пълни със здрави и прави деца, които непрекъснато изостават в развитието си, защото са лишени от семейство. А трябват толкова малко усилия, за да го имат! Логичен е въпросът къде е сега корупцията, след като вече я няма в домовете? В областните дирекции за социално подпомагане, където се решава кое дете кому да бъде дадено или вписано в регистър за международно осиновяване? Изводът е един – има си начини корумпираните да бъдат засечени и порицани. Но това в никакъв случай не бива да бъде пречка за осъществяването на международните осиновявания! Добрият пример тръгна от Италия България и Италия ще синхронизират в бъдеще още по-добре дейността си в областта на международните осиновявания – това стана ясно на срещата в Рим на заместник-министъра на правосъдието и председател на Съвета по международни осиновявания Илонка Райчинова със сенатор Карло Джованарди – заместник-секретар в кабинета на министър-председателя на Италия и председател на Комисията за международни осиновявания на Италия. Усъвършенстването на контактите между двете страни се налага от факта, че голям брой италиански семейства желаят да осиновят дете от България – 34% от всички кандидат-осиновители. Освен това 54% от всички предложения за осиновявания от наша страна през 2008 година са отправени именно към осиновяващи италиански граждани. По време на визитата на зам.-министър Илонка Райчинова в Рим бяха обсъдени и възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в областта на закрилата на изоставените деца и децата с увреждания. А вероятно след 19 март добрите примери за ползотворна работа в сферата на международните осиновявания ще станат още повече? Хлапета от „Факултета“ станаха граждани на Барселона Първият е Даниел. Захвърлен от родната си майка в дом за изоставени деца. Осиновяват го Елена Боу и Хорди Сангра от Барселона. Родителите им го приемат като любимото внуче, най-после пристигнало от далечна България. Година след щастливото събитие от София пристига вест – братчето на Даниел също е изоставено от майка си в дома! Елена и Хорди приготвят документите, стягат куфарите и .... след няколко месеца в семейството им влиза и Жан! Хлапетата са фенове на Барса, отлични ученици, които владеят прекрасно испански и каталански. И отново вест от далечната родина – сестричката на двете момчета, Сара, също е оставена в дома. Единствената възможна реакция за семейството е да си поиска и малкото момиченце! Тук обаче удрят на камък – осиновяванията в България са замразени, незнайно защо! Пък и законът не задължава българските власти, отговорни за международните осиновявания, да дадат Сара точно на Елена и Хорди! Защото, видите ли, между братята и сестричката въобще нямало емоционална връзка! Сагата продължава близо три години. Даниел и Жан знаят, че имат сестричка и не могат да проумеят защо тя не идва в Испания! Та нали са едно семейство, една кръв! Елена и Хорди се готвят да направят уличен протест пред парламента или пред сиропиталището в София - да опънат палатка и да разкажат на журналистите мъките си. Случаят стига до испанската и българската преса. Това притиска съответните органи да се раздвижат и най-после да дадат зелена улица на третото осиновяване. За щастие историята завършва с хепиенд. Навръх Коледа, преди две години, Даниел, Жан и Сара се събраха заедно. Завинаги! Фатме Илияз, депутат от ДПС: Семейният кодекс ще улесни процедурите Незнайно защо в обществото битува схващането, че международното осиновяване е заплаха за детето. И че сред осиновителите имало хора с престъпни намерения, които се занимавали с трафик на органи! Пълен абсурд! В цялата история на международните осиновявания в България 99,99 на сто от тях са завършили щастливо, тоест осигурили са за детето така желаното семейство. Преди да бъдат одобрени за осиновители, гражданите на западноевропейските страни и на САЩ преминават през драконовско проучване. А три години след като е приключила процедурата, те са под зоркото наблюдение на социалните служби в своите страни. Оттам се изпращат до българското Министерство на правосъдието обстойни доклади за физическото, психическото и интелектуалното развитие на осиновеното дете. Международното осиновяване е шанс за онези деца, които са нежелани в родината си. Все още българинът има предразсъдъци по отношение на произхода и цвета на кожата. Те вероятно ще се изживеят постепенно. А докато това се случи, децата ще бъдат осиновявани от чужденци. И в това няма нищо лошо! Напротив, те ще израснат като пълноценни граждани на чуждите страни, но ще запазят хубавото чувство към биологичната си родина. Граждани на голямото европейско семейство! Новият Семеен кодекс, който мина на първо четене в парламента, ще улесни и националните, и международните осиновявания. Такова е мнението на юристите, които работиха върху него. Надявам се той да се превърне в действащ закон много скоро, още по време на мандата на настоящия парламент. Той ще бъде законовата предпоставка за бързи, ефективни и прозрачни процедури по международните осиновявания. А това е от полза за цялото общество.