АФП Десет години след първото разширяване на НАТО на Изток, което изтръгна окончателно от руското влияние Унгария, Чехия и Полша, Варшава си остава недоверчива към Москва и проповядва, за да се защити, присъединяването към алианса на Украйна. „Русия беше, е и ще бъде непредвидима", твърди полският военен експерт Ян Чая, специалист по политиката на сигурността. "Русия никога няма да престане да създава проблеми. Доказа го грузинската криза. Путин демонстрира амбициите да превърне отново страната във военна свръхсила", допълва експертът. "Изходът за Полша ще бъде да вкара Украйна в НАТО и да поддържа традиционни функции на алианса като пакт за отбрана", смята той. „Присъединяването на Украйна и на Грузия ще бъде главната цел за алианса пред следващите години", повтори в понеделник полският президент Лех Качински. Труден процес На 12 март 1999 г., след десет години на трудни преговори, трите бивши членки на Варшавския договор първи станаха пълноправни членки на НАТО. България, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Словения се присъединиха през 2004 г., като заличиха по този начин разделенията от епохата на Студената война. "Присъединяването беше трудно. Полша поиска да стане членка по времето, когато руските войски бяха все още разположени на територията й, както и в бившата ГДР, и когато ситуацията в бившия СССР беше непредвидима", спомня си Станислав Кожией, полски генерал от запаса. През 90-те години на миналия век близо 90 процента от поляците искаха присъединяване към НАТО - подкрепа, която беше дори малко по-голяма от тази за членство на Полша в ЕС. Поляците скандираха: "Благодаря, Америка!", докато президентът Бил Клинтън произнасяше във Варшава през юли 1997 г. своята прочута фраза: "Повече никой няма да решава вашата съдба", отхвърляйки ветото на Русия, която се противопоставяше на разширяването на НАТО към нейните бивши сателити. Бившият полски президент Александър Квашневски е убеден, че "интеграцията на Украйна в НАТО ще донесе по-голяма сигурност на Полша, отколкото разполагането на полска територия на елементите от американския противоракетен щит". Индикациите за отлагане във времето на проекта за противоракетния щит с идването на новия американски президент Барак Обама могат да притеснят Полша, която се надяваше, че като приюти на своя територия американските съоръжения, ще спечели допълнителни гаранции за сигурността си освен предоставените й от НАТО. ЕС е прекалено обвързан с Русия За Полша "само САЩ са способни да наложат тон в НАТО. Западна Европа е прекалено обвързана от икономическите си интереси с Русия", подчертава Чая. Отлагането на проекта за противоракетния щит би зарадвало за сметка на това чехите, 72 процента от които са против разполагането на чешка територия на американски радари, според неотдавнашно допитване. В Унгария недоверието към Русия вече не е толкова ясно изразено, както това в Полша. "Унгария поддържа добри отношения с Русия. Политическият елит има различно мнение по въпросите на сигурността в сравнение с Полша и прибалтийските държави. В Унгария политиците не възприемат Русия като такава голяма заплаха", подчертава Петер Талаш, унгарски военен експерт и политолог. Но навсякъде членството в НАТО се възприема като голям успех след падането на комунизма, също както и членството в ЕС. За чешкия министър на отбраната Власта Парканова това дори е "най-важният момент" за нейната страна от 1989 г. насам. Ето защо Полша, Чехия и Унгария участват активно в операциите на НАТО, главно в Афганистан, където са разположени 1600 полски, 480 чешки и 250 унгарски военнослужещи, както и в Косово. По БТА