доц. д-р Антоний Гълъбов, социолог Решението на националното ръководство на СДС откри пространство за изграждане на политическо съгласие. Без него структурирането на модерно дясно политическо пространство в България не беше възможно. Това е важен етап при формирането на достоверна политическа алтернатива на статуквото. Но именно политическото значение на случилото се налага да бъдат оценени рисковете и обхвата на предстоящите и необходими усилия. Постигането на съгласие изисква по-малко време и енергия от неговото удържане. Всъщност, качеството на един процес винаги зависи не от отделните успешни пробиви, а от стандарта, който е в състояние да поддържа в разстояние на дълъг период от време. Принципите за съвместно явяване на избори и участие в състава на следващото Народно събрание могат да се превърнат в основа за по-траен съюз, но тяхното приемане изглежда по-лесно от стриктното им спазване. Необходима е промяна в самия модел на политическо действие. Само тогава постигнатите договорености могат да се превърнат в устойчива гаранция за развитие. Споразумението изглежда добро както за СДС, така и за ДСБ. Незначителното надценяване на електоралната тежест на СДС при избраната пропорция за разпределение на кандидатите изглежда приемливо за ДСБ. Мнозинството в националното ръководство на сините успя да извлече максимума от това споразумение и има основания да бъде доволно. На свой ред стратегическата перспектива на ДСБ доказа потенциал. Националното ръководство на партията още през лятото на миналата година даде мандат за водене на преговори и гарантира политическата легитимност на постигнатото споразумение. ДСБ отговори на критиките за изолационизъм и направи ясна заявка за участие във властта. В същото време и двете политически формации излъчиха ясен позитивен сигнал за готовност за сътрудничество към Европейската народна партия. Политическите факти, за разлика от пропагандата на статуквото, никога не са бивали подлагани на съмнение. И двете десни формации могат да преодолеят без съществени затруднения прага за участие в следващия парламент. Те не се нуждаеха от изграждането на предизборна коалиция, за да оцелеят. Съюзът има ясна политическа цел и тя е участието в следващото управляващо мнозинство. Освен това, през изминалите пет години ДСБ доказаха, че не са част от СДС, а самостоятелен политически субект със своя експертиза, електорална подкрепа и политическа стратегия. Пропагандното клише за “блудните синове”, които се завръщат в лоното на синята партия, няма никакви политически основания. Междуличностните отношения винаги са бивали заместител на липсата на реална политика. Упоритите опити за представяне на процеса на нормализация вдясно като битка за надмощие между отделни личности винаги е подменял истинския дневен ред на дясната политика. Оттук нататък, два самостоятелни политически субекта имат шанса да изградят устойчиво партньорство, около което може да бъде изградено дясното политическо пространство на България. Но за да се случи това, определящо значение има оценката на рисковете, пред които е изправен новият съюз. Преди всичко, съществена част от членовете на националното ръководство на СДС не подкрепиха общото решение. Голяма част от тях са представители на двете най-големи организации на партията. Независимо от оптимистичните прогнози, вътрешните избори показаха, че активните членове на СДС са малко, а неяснотите около статута на председателя остават. На свой ред, ДСБ се нуждае от систематични усилия за динамизиране на местните си структури. Качеството на партийната политическа работа налага много по-целенасочени действия за подобряване на комуникацията и политическия маркетинг. И двете формации са изправени пред необходимостта да възстановят доверието на собствените си избиратели и да разширят обхвата на електорална подкрепа чрез активен политически диалог. Всеки от дефицитите на двете партии може да се превърне в проблем пред ефективността на партньорството между тях. И все пак, кризата на нормализация вдясно е към своя край. Изпитанията на предстоящия мандат ще консолидират новото, европейско дясно политическо пространство в България.