Георги Велев Какво е общото между един футболен клуб и металургичен комбинат? А какво е общото между футбол, сметоизвозване и производство на валцувани продукти? Признавам си, подобна икономическа симбиоза, изглежда, е създадена само при форми на пазарното стопанство, смесено с масово ограбване на предприятие. Пазарно стопанство, което е в началната си фаза вече 20-ина години и което произвежда само първичен продукт за износ. А предприятие, което е като БДЖ, 20 години се източва и още има какво да се взима от него. Но да се върнем на въпроса. Как успяха “Кремиковци” и ЦСКА така да се завъртят финансово, че сега да трябва други фирми да спасяват футболния клуб? Случайно или не новият кандидат-собственик на компанията – сметоизвозващата фирма “Титан – АС”, изглежда, ще има и ключова роля в опитите за спасяване на “Кремиковци”. Роля, изградена отново на базата на боклука – само че този път боклук от преработката на руда. Това е и краткото обяснение на значението на думата “хвостохранилище”. Точно това хранилище е жизненоважно за функционирането на “Кремиковци” като цяло. То може би ще се окаже и ключът към намиране на инвеститори. По стечение на обстоятелствата и лошото управление през годините съоръжението вече юридически не е част от “Кремиковци”. Всъщност самата отпадъчна руда е на “Кремиковци”, но земята под него не е. Защо ли? Просто апетитни имоти, които са на 20 минути от центъра на София. Колко ли пари още могат да се изкарат само от хилядите декари, върху които е построен “Кремиковци”? Едва ли обаче нашето поколение ще разбере цялата истина за комбината и защо се стигна дотам, че след трима отхвърлени кандидат-оператори за година и половина (“Арселор Митал”, “Ворскла стийл” и “Смарт груп”) вече и синдикатите започнаха да говорят за ликвидация на предприятието. Лидерите на КНСБ и на КТ „Подкрепа“ след своя Консултативен съвет вчера отново поискаха ускоряване на преговорите за влизане на оператор в „Кремиковци“. И отново искания за компенсации, търсене на отговорност от виновните лица – все неща, които по никакъв начин не зависят само от тях, но за които с охота винаги са готови да съдействат за разрешаване на проблемите. От толкова публикации в медиите изглежда, че „Кремиковци“ си няма управа, а синдикатите са начело на потъващия кораб. Министерството на преговорите и информацията Макар че звучи малко в стил Джордж Оруел, все още няма такова ведомство у нас, но както се вижда, Министерството на икономиката и енергетиката може да изпълнява и тези функции. Особено по отношение на „Кремиковци“. През последните месеци оттам не се чува нищо друго освен колко загуби има дружеството и това, че преговорите за комбината продължават. Преговори, проточили се прекалено дълго без никаква съществена информация за тях. И може би наистина ще се стигне до политическо решение за запазване на комбината, както прогнозира икономическият министър Петър Димитров. Защото, както той обясни, за всяко нещо си има цена, но политиците трябва да решат да го бъде или не „Кремиковци“. Според Димитров това предприятие е важно за страната и трябва да се запази за след кризата. Важно, само че вече никой не помни кога е бил последният консолидиран финансов отчет на дружеството. Никой вече и не желае да спомене за новите 57 млн. лв. задължения, които отново ще плащаме всички ние. Любопитен е и въпросът по какъв начин ще се докаже, че това предприятие е важно за икономиката, след като печалната му слава за ограбването му го преследва като сянка. Няколко неща са сигурни в момента: нови 1900 металурзи си тръгват до седмици, заплати на работниците не са давани от октомври миналата година, а синдикатите прогнозират още три седмици живот на доменните пещи и коксохима. Каквото и да прави „Министерството на преговорите и информацията“, трябва бързо да го завърши, защото в противен случай и политическото решение няма да помогне на един умрял завод. От ведомството могат да се замислят и върху следния факт – където отиваше „Кремиковци“, с него беше и ЦСКА доскоро. Защо сега където отива ЦСКА, там да не бъде и „Кремиковци“? Или по-простичко казано – защо „Титан – АС“ да не инвестира в металургичното предприятие? Фирмата така и така ще купува хвостохранилището.