Деа Маркова, „Политикъл кепитъл“ Народните приказки обикновено носят приятен и носталгичен спомен от доброто старо време. По тази логика една история за преките чуждестранни инвестиции би ни върнала към 2005 г., когато ООН обяви Източна Европа наред с Азия за топдестинации за влагане на международен капитал. В прогнозата си за 2005-2008 г. конференцията на ООН по търговия и развитие UNCTAD предположи, че тази тенденция ще се запази и развие. Според последния доклад на същата институция до 2007 г. Югоизточна Европа и страните от ЦИС са имали седем последователни години на прираст в преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като за 2007 г. са получили общо 86 млрд долара, или 50% повече капитал спрямо 2006 г. По данни на БНБ българската икономика е отчела ръст в ПЧИ от 107% между 2005 г. и 2007 г. Ние се нареждаме пред Румъния, където ПЧИ са се увеличили с 95% между 2005 г. и 2007 г. По всичко личи, че приказката за високия годишен ръст на преки чуждестранни инвестиции в България е към своя край. Годишният прираст на ПЧИ за страната е отрицателен с 16%. За никого не е тайна, че най-засегнати са секторите с най-висок ръст през предходните години – операции с недвижими имоти и финансово посредничество Спадът при тях за 2008 г. е съответно 39% и 23%. ПЧИ в строителството спадат с 32,5% на годишна база. Всъщност времената на завиден приток на чуждестранен капитал в повечето развиващи се пазари са към своя край. Според статистики на ООН ПЧИ в глобален мащаб са спаднали с 21%, а KMPG очакват международните сделки да достигнат до ново дъно през втората и третата четвъртина на 2009 г. Сливанията и придобиванията между чуждестранни и местни компании в развиващите се пазари вече са достигнали най-ниското си ниво за последните шест години. Активността от САЩ и Великобритания е спаднала с над 33%. На Източния фронт не се очертава нищо добро. Разбира се, настоящата ситуация е различна от тази през 1997 г., когато се сринаха пазарите в Източна Азия, основно защото коренът й е в развитите, а не развиващите се страни. Въпреки това реакцията на чуждестранните инвеститори е сходна – отлив на капитал оттам, където до средата на 2008 г. се правеха високодоходни и скоростни сделки, т.е., освен че има спад на наличния за инвестиции капитал, има и категоричен отлив от развиващите се пазари Нима това не е парадоксално? Та те са тези, които все още отчитат ръст на брутния си вътрешен продукт независимо от забавянето в икономическия растеж. България даже се нареди първа по годишен прираст на БВП в Европейския съюз. Защо тогава се пренасочват чуждестранните инвестиции? Глобалната криза промени отношението към риска в преките чуждестранни инвестиции по подобен начин както при портфейлните инвестиции. Това, което до 2008 г. беше привлекателно в развиващите се пазари – високо ниво на печалба при ниска регулация, всъщност се превърна в основна предпоставка за прекомерни количества риск. В по-голямата си част рискът е икономически – страх от обезценена валута, от резки завои в логиката и нивото на държавна регулация; от липса на стабилизираща икономическа политика или държавни средства за нейното имплементиране. Успоредно с това присъства и политическият риск, че правителства, поставени пред предизвикателството на кризата, ще загубят необходимата им обществена подкрепа или консенсус за управление. В случая на България наличието на валутен борд е източник на финансова стабилност. Типът инвестиции, които страната привлече през изминалите годни, обаче се оказва недостатък към настоящия момент. Развитията в сферата на недвижимите имоти и хотелиерството разчитаха на високия ръст на цени на имотите, провокиран от нестихващ интерес на чуждестранни покупатели, което говореше за по-скоро спекулативен интерес отколкото за фундаментални причини за поскъпване. Това е класическата дефиниция на инвестиционен балон и, уви, той се спука. Ситуацията не е по-различна на финансовия пазар, където са съсредоточени най-много чуждестранни инвестиции. Остават също така и рискът от непредвидима регулация, неефективната антикризисна политика, а след избори 2009 – и липса на управленски консенсус. Отливът на преки и портфейлни чуждестранни инвестиции е притеснителен както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Той поставя на преден план следния въпрос – с какво България ще привлича чуждия капитал, ако не с бързо поскъпващо строителство или незаситен глад за финансови услуги. Наивно е да си мислим, че ще сме мини-Китай и безкрайно ще се харесваме на европейските инвеститори с евтина работа ръка. Изглежда, че международната икономическа криза ни отне не само потока от чужд капитал, но и пазарната ниша. Търси се алтернативна. Показателно за липсата на отговорност към типа капитал, който движи икономическия ръст на страната, е ниският дял на инвестиции в нови технологии и научни изследвания. По данни на Евростат за периода 2004-2007 г. сред държавите, присъединили се към ЕС след 2004 г., разходите за изследвания и развитие в България като процент от БПВ се нареждат единствено след тези в Кипър и Словакия и са под 0,5% на година. Естония, известна с напредничавостта си в сферата на технологиите, инвестира двойно повече и за разлика от България капиталът в сектора „Изследвания и развитие“ там се увеличава между 2004 и 2007 г. Ирландия, държавата - член на ЕС, която създаде силна и устойчива икономика на базата на индустриална специализация, за 2007 г. е инвестирала 1,5% от БВП в нови технологии и проучвания. Това е само един индикатор за основата на икономическия ръст в страната. Прекомерното разчитане на малък брой индустрии, особено на такива, в които често се създават инвестиционни балони, е друг. В заключение може да се отбележи, че в България, както и другаде по света, кризата трябва да провокира движение към по-малко спекулации и нормализация на пазара. На международните финансови пазари това означава увеличаване на дела на семпли финансови продукти с умерена възвръщаемост. Българският пазар, подобно на българския туризъм, се нуждае от чужд интерес към развитие и постоянство, а не експлоатация. Спекулационният капитал, досущ като нискобюджетните туристи, се оттегля бързо и не оставя нищо градивно след себе си.