Динамиката на депресията се появи, навявайки спомени за 30-те

Жизнените показатели на американската икономика може и да не потвърждават диагнозата „депресия“. Симптомите обаче все повече сочат натам. Световната търговия колабира, капиталът се изпарява, банковата система е разбита. Опасността от дефлация е реална - компаниите намалиха производството, заплатите и цените.
Рич Милър Bloomberg Жизнените показатели на американската икономика може и да не потвърждават диагнозата „депресия“. Симптомите обаче все повече сочат натам. Световната търговия колабира, капиталът се изпарява, банковата система е разбита. Опасността от дефлация е реална - компаниите намалиха производството, заплатите и цените. „Движим се по маршрута на 1929-1930“, казва Бари Айхенгрийн от Университета „Бъркли“. Резултатът? Сегашното съкращение може да остави дългосрочен отпечатък върху икономиката и обществото. Стреснатите от катастрофата през 30-те американци се зарекоха да се откажат от акциите, да икономисват и да се обърнат към правителството за помощ. Не бива да забравяме обаче, че официална дефиниция за „депресия“ не съществува. През 30-те безработицата стигна 25%, а икономиката се сви с повече от четвърт. А сега нито един икономист не предрича връщане към опашките за хляб от онази епоха, дори и след като доближим някои от показателите, които се цитират като характерни за депресията. Малки прилики Нобеловият лауреат по икономика Робърт Баро определя депресията като спад от 10% на БВП и на потреблението. Според него шансът това да се случи сега е 30%. Икономиката се сви с 6,2% на годишна база в последната четвърт на 2008 г. и ще загуби още 7% в първата четвърт на 2009 г., прогнозира Йън Хациус от Goldman Sachs в Ню Йорк. Брадфорд ДеЛонг, бивш служител на финансовото министерство и професор в Бъркли, твърди, че депресията е двегодишен период с безработица от и над 10%. Според него сега това е възможно, но не много вероятно. Някои индустрии вече са в депресия. Колоната бе поведена от жилищния пазар, където спадът се ускори. За последните четири години инвестициите в жилищни имоти са се понижили с 37%. Разходите за строеж на къщи между 1929 и 1932 г. са намалели с 80%. „Най-трудното“ „Изминалите пет месеца бяха едни от най-трудните в икономическата история на САЩ“, каза Робърт Тол, изпълнителен директор на най-големия строител на луксозни жилища в САЩ Toll Brothers Inc. На 11 февруари той съобщи за спад на продажбите в размер на 51%. В автосектора американските продажби са намалели с 55% от пика през юли 2005 г. Производството на коли и камиони се срина през януари до годишно ниво от 3,9 млн., най-ниското, откакто Фед започва да следи данните през 1967 г. и с 67% по-малко от януари 2005 г. Нещата са толкова зле, че одиторите поставиха под въпрос оцеляването на най-големия американски автомобилостроител General Motors. Производството му е паднало със 75% между 1929 и 1932 г. според статистиката в книгата на Джойс Шоу Питърсън „Американските автомобилни работници 1900-1933 г.“ „Самоподдържаща се депресия“ „Намираме се в състояние на самоподдържаща се депресия“, казва Ефраим Леви от S&P’s. Индустрията на финансовите услуги също бе осакатена. От старта на кризата в средата на 2007 г. досега финансовите институции по целия свят регистрираха $1,2 трлн. загуби от лоши кредити и отписвания. „Наблюдаваме фундаментално разрушение на финансовата система като през 30-те“, казва Марк Гетлър, съавтор с Бен Бернанке на изследване на Депресията. През 30-те повече от 10 000 банки фалираха. Разрухата затруднява усилията на Бернанке и колегите му да придадат определена посока на стратегията си за борба с катастрофата. Натоварени със загуби банки се запасяват с капитал и отказват кредити. Разрушение от такъв мащаб е рядко и води до „водовъртеж към дъното“, в който слабостите в икономиката и финансовата индустрия се подхранват взаимно и стават трудни за преборване. Лорънс Самърс, шеф на Националния икономически съвет, заяви: „Това е порочният кръг, за който говореше Франклин Рузвелт.“ Колапс на трудовия пазар Особено тревожен е колапсът на трудовия пазар, казва Робърт Хол от Станфорд. В последните четири месеца работните места са намалели с 2,6 млн. Самърс изрази тревога и за завръщането на дефлацията, която предизвика шокова реакция в икономиката по време на Голямата депресия. Заплатите паднаха, работниците почнаха да не плащат дълговете си, което повиши стреса на банките. GM, FedEx Corp. и компанията за казина Wynn Resorts Ltd. вече редуцираха заплащането на повече от 100 000 свои служители, орязвайки разходите след срив в търсенето. От октомври 2007 г. Dow Jones е загубил 54%. За подобен промеждутък – 1929-1931 г. – индексът е паднал с 55%. В крайна сметка е отписал 89% от върха през 1929 г., преди да започне да се възстановява в средата на 1932-а. Свободно падане на борсите Заедно с цените на жилищата, свободното падане на фондовия пазар ще унищожи $23 трлн. от парите на американците, твърди Лорънс Линдзи, бивш служител на Белия дом и собственик на консултантска компания. Както и по време на Голямата депресия, сегашният спад е глобален. МВФ твърди, че за първи път от Втората световна война насам САЩ и останалите индустриални нации ще претърпят едновременен икономически спад. Световната търговия се свива бързо, след като крънчът оряза финансирането за износа и вноса. Обемът на стоковата търговия е паднал на годишна база с 22% през четвъртото тримесечие спрямо третото, по данни на Холандското бюро за анализ на икономическата политика CPB. Спадът за 1929-1932 г. е бил 35%, след като страните налагат високи тарифни мита за вноса. По-бърз отговор Правителствата, особено това на САЩ, се задействаха доста по-бързо в сравнение с тези от Голямата депресия. Бернанке намали основната лихва до 0, а Конгресът одобри стимули за $787 млрд. Професорът от MIT Питър Темин обаче се тревожи, че икономиката се влошава с по-бързи стъпки от тези на политиците. „Действията им само ще омекотят удара“, казва Темин. Има опасност САЩ и останалата част от световната икономика да буксуват при мижав или нулев ръст доста дълго. За Айхенгрийн това развитиe е равносилно на депресия. Трайни белези Както и да го наречем, продължителното боледуване на икономиката ще остави трайни белези. Американските домакинства вече повишават спестяванията си. Процентът спестявания се е повишил до 5% през януари, най-висок от почти 14 години. „Купуват само това, от което имат нужда“, казва Майрън Улман, изпълнителен директор на J.C. Penney Co. На 20 февруари третата по големина американска търговска верига прогнозира първа загуба за тримесечие за период от почти 5 години. В меморандума „Завръщането на пестеливия потребител“ икономистът от Goldman Sachs Андрю Тилтън предвещава, че равнището на спестявания ще премине 8-те процента към края на 2010 г. Американците може би ще станат по-консервативни спрямо местата, където си държат парите. Според Merrill Lynch & Co. до 2013 г. 2% от финансовите активи на домакинствата в САЩ вероятно ще са в американски облигации. Сега процентът е 0,2%.

Станете почитател на Класа